Ами, точно такъв е. Всъщност много повече от това. Беше непоносим и чак театралничещ в мудността си, която странно съчетаваше с някакви внезапни изблици...но като цяло - бездействие...пълна леност. Диригентът маха плахо като ощипана госпожица, а медните (пфу...само те ли...Щрайхът също удряше) си свирят както си знаят. Даже не свирят, а надуват...повръщат апокалиптичен звук - и всичко това на фона на прелюда из парсифал и така жизнената шеста (жизнена поне под диригенството на Караян както съм я слушал. Иначе поголовно е определяна като "мъртва музика". И все пак - музика. А това на малкото човече в черна риза и без палка бе просто бааааааааааавно и протяжно
скрибуцане на един куп оркестранти и те не знаещи, какво правят в залата. Правеха всичко друго - но не и да свирят.
Наистина, съвършено ужасна и пошла комедия, без всякакъв стил. Сега като се замисля, предпочитах зле облечената жена, мениджър на някакъв спонсор, която говори 10 минути и се уби да се хвали за това колко пари е дала еди коя си компания, която имала за свой приоритет насърчаването на млади таланти (пфу.) и дейно участие в културния живот на България, да не беше свършвала.

Иначе да...чеша си езика. Имам нещо като екзема...подозирам, че die Sechste und die Keckste, която диригентстващият Кайл изля отгоре ми е причината. Хахаххахах:)