Всичко това е много хубаво, вярно и аналитично...Но! изхождайки от една, така да се каже нордическа, германоцентрична концепция. От сонатно-симфоничната камбанария е твърде възможно Верди да изглежда "втора ръка" композитор. Да не забравяме, че от висотата на Ave Maria, Te Deum или финалната фуга от Фалстаф и Вагнер може да се види някому схоласт и маниак. Токатите и ричеркарите на Фрескобалди не притежават съвършенството и , така да се каже "тоталността" на полифонията на северните майстори, но точно от тях произлизат най-шеметните Бетовенови фуги от оп. 110, 133, 106! А и Вердиевите затрогващи фуги (от които тази в Реквиема е най-неинтересната). А по отношение на техника - не знам - прочетете си пак Фалстаф. Такава виртуозна непринуденост! Като насън...