Всички мнения на колегите по отношение на късния Верди според мен са абсолютно точни. Разбираемо е, че с напредването на възрастта, човек се отърсва от големите емоции и суетата, помъдрява и става философ. Но понеже темата беше за Реквиема, аз лично продължавам да съм на мнението, че ако този Реквием беше създаден 15 - 20 години по-късно със сигурност щеше да изглежда по съвсем различен начин. Сигурно щеше да е по "сух", но щеше да прилича на духовна музика. Колкото до квартета, той не може да се конкурира нито с Бетховен, нито с Шуберт, Шуман и Чайковски. Верди във всяка част има различен подход. Първата му част започва като камерна музика. Не може да не се отбележи, че сонатната форма и особено разработката са му създавали проблеми, но това явление се наблюдава във всички италиански композитори през 19 век. Но първата част има една забележителна кода, която е със голям симфоничен заряд. Във втората част - Романса Верди се отказва от "инструменталната музика" и използва свои оперни клишета. Но частта е определено по майсторки направена от първата част. В третата Скерцото вече е най-голямата сполука, защото е си е 100% симфонична музика с ефектно трио. Фугата накрая обаче е малкто сухичка. Направена е по всички академични правила, но след ефектното скерцо с огромен заряд изведнъж финала някак олеква с непривичната за Верди студена рационалност. Квартета на Верди е единственото му чисто инструментално произведение и лично аз смятам, че е жалко, че не е продължил по този път. Квартета на Верди позволява да се изпълнява и във оркестрова версия с голям щрайх. Аз съм го слушал с оркестъра на Скалата с Рикардо Мути и трябва да ви кажа, че музиката нищо не губи.