Скъпи приятели,

интересна стана тука приказката! Всичко се обърна на 180 градуса! Като изключим унгарските танци, скерцата от серенадите,секстетите и донякъде скерцото на 4 симфония аз не познавам други неща в творчеството на Брамс, които да не са дълбоки и възвишени. Каквото и да вземеш от този гений, всичко става за духовна музика, както спомена дълбоко уважавания Controsoggetto.
И тук стигаме до едно много интересно явление - културата на композитора. И Верди е от бедно семейство и Брамс от още по- бедно. Само, че единия си остава плебей, а другия става духовен арикстократ. Брамс е бил човек с феноменална обща култура и един от най-образованите композитори на 19 век. Единствените му конкуренти по широки културни интереси са били Вагнер,
Чайковски и донякъде Григ. Колкото до Росини, този човек все пак е с чувство за хумор и неговата Стабат Матер не бива да се взема насериозно. Той
дава знак още със заглавието "Малката си тържествена меса" ( дълга 1 час), че пише такава музика за майтап. Така, че Стабат Матер си е един росиниевски виц № 2 след "Малката меса". Росини е човек, който на 37 години си дава сметка, че трябва да спре да пише музика, защото е усетил, че няма потенциал
да достигне нивото на немските композитори като Бетховен, Шуберт, Вебер и Менделсон. Защото тези хора пишат превъзходно инструментална музика с която той е на Вие. Явно е разбрал, че операта си е чиста проба "масова култура", а той вече е имал необходимост де се издигне по-високо. Е и Верди изживява такъв период и на стари години започва да се запознава с що е това "фуга". Само, че е трябвало да се захване с Реквиема си не преди, а след обучението си. Но няма какво да се лъжем. Човек, който не може да напише соната или инструментален концерт си е композитор "второ качество". По принцип Чайковски е извън всякаква класация но ако съпоставим оперното творчествто на Мусоргски или Бородин с това на Верди, веднага се разбира, че руснаците значително го превъзхождат . Просто защото са по-образовани, писали са инструментална музика и са правили всичко с голяма любов, а не за пари.