Реквиемът на Форе съм го слушал с Пламен Джуров, но не помня да ли беше с радио съставите или с филхармоничните. Между другото тук се спомена и за реквиема на Дюрфле. Това е едно забележително произведение, много по стойностно от лимонадата на Верди.

Това произведение също няколко пъти е представяно от Капелата в зала България, но във осакатения вариант за орган и хор. Разбираемо е защото наемът на материала от Париж струва баща си и майка
си.
Дано някой път клубарите имат възможност да го чуят в зала България в истинския си блясък с детски хор, смесен хор, орган и симфоничен оркестър. Мисля, че дори и да не бъде изпълнен качествено всички ще настръхнат, когато децата запеят Агнус Дей. И тогава някой от спорещите тук ще забравят и Верди и неудачното изпълнение на Табаков.

Аз слушах концерта на Табаков по радиото, защото не бях в София. Нямаше нито една тиха динамика и миришеше малко на халтура. Не мисля обаче, че диригентът е виновен, защото познавам стилът му. Той по принцип държи на финни нюанси. Такива са обаче нашите оркестри и хорове. Това, че на репетициите е имало някакви изисквания няма никакво значение, когато облечем официалните дрехи. На концерт си свирим и пеем както си знаем, както на нас ни харесва и както ни е удобно. И затова много рядко може да се забележи работата на гост диригентът.
Тази липса на професионална дисциплина и морал е причината у нас всяко постижение да е дело на диктатори, които псуват, уволняват и крещят по репетиции . Те обаче не са се родили такива, а са станали от нашите мили родни нрави.........