|
|
| Тема |
 Re: Смешковци [re: Meraлoмaн] |
|
| Автор |
Oблak бял (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 30.04.08 00:29 |
|
|
|
Значи, като те чета и ми става весело, по мегаломански!
За да те отнеса малко в реалността, на която очевидно не си бил, ще ти разкажа следната забавлителна случка от нея.
Свършва злополучния Реквием на Верди и започват някакви почти решителни, но не съвсем убедителни, аплаузи. Тя, нашата публика си е такава, разбираща (това е честно!)...не обича да обижда...и си пляска...Което затаяване ми е познато не "до болка", а до "уважение" към нея! И малко съжаление, че не вземе да издивее някой ден истински...Някога навярно може, другата, следващата, за тази е осигурация, че няма да си го позволи. Никога!
Ние обаче седим блокирни за седалките недоумително потресно, невярващи и точно в този момент...другарят дипломат, шеф-диригент на "филхармоничното общество" (извинявай, Руиз) взе решението. Повдигна се и с двете си ръце енергично подканяше всички в залата да стават прави на крака. Като доказателство-оправдание вероятно, защо толкова години седи в най-личната (си) ложа. И второ – че вечната му папионка му дава право да "пише книга" за Табаков.
Голям майтап, вярно. Станахме на крака и ние. За да си излезем. Разделихме се мълчаливо и дума не обелихме за провала...Дори не отидохме на традиционната кръчма. За да обсъдим съвсем по селски. Или по мегаломански.
| |
| |
| 
|
|
