Няма най-добро, прекалено са различни.
Преди време чух Моцарт-Реквием с Бърнстейн - уникално преживяване! По-точно казано - няма нищо общо с това, което сме учили, че трябва да е стил "Моцарт", повечето професори биха го анатемосали, но беше поразително!
Темпата бяха на места безкрайно бавни, което по принцип ме изнервя, но в неговото изпълнение всяка нота има някакъв смисъл, той успява да те убеди в неща, които са абсурдни...

Да живее Балакаха, цар 13!