Голяма музика в изпълнение на голям музикант - Светлин Русев е явление не само за българската музика - заряда, който носи е огромен и по някакъв начин успява да докосне всеки в залата!
Изпълнението на Шостакович беше грандиозно, нечувано! Не мисля, че до сега в София някой е чул такова изпълнение на този толкова труден и сложен концерт! Каденцата сама по себе си е концерт, не разбирам как е възможно да се напише и изсвири нещо толкова безкрайно трудно! Преди, когато чух този концерт за първи път, ми се стори сложен за разбиране. Сега знам, че просто това не е концерт за всеки цигулар, защото Светлин Русев ми го показа в една нова светлина, както само той го може... Хубаво е, че и България си има своят Паганини!!!
Много ми хареса и Прокофиев, но някак си винаги представите ми са били за едно светло произведение с чудесна музика. Снощи обаче Ромео и Жулиета прозвуча мрачно, сякаш някакво усещане за безнадежност и обреченост лъхаше от цялата музика. Това чувство тръгна още от Шостакович, но там гения на Светлин Русев успя да притъпи усещането. В Прокофиев обаче драмата на музиката беше поднесена без "смекчаващо" влияние. И мисля, че всичко тръгна някак си от диригента.
Найден Тодоров винаги ми е харесвал заради усмивката си, заради лекотата която излъчва всяко негово движение. Вчера нямаше и помен от това. В Шостакович беше много строг и със студено излъчване, а в Прокофиев от него извираше демоничност някаква, която подтискаше всяко светло усещане или опит за такова. Така прозвуча всичко - мрачно, каращо човек да не може да диша спокойно. Дори накрая, при поклоните той не се усмихна (нещо невиждано за него) и след два-три поклона изкара оркестъра, още докато пуликата ръкопляскаше. Какво е станало с него? Някакъв личен проблем?
Това изпълнение ми развали настроението за цялата вечер и дълго не можах да заспя, в главата ми само звучаха онези крайно високи тонове от "Смъртта на Жулиета".