Фуртвенглер е гениален диригент. Това, което целях тук, е да покажа, че и той си има своите издънки (е, разбира се, други сигурно няма да мислят така).

Не е въпрос дали свири „бароково” или не, а по-скоро неприсъщата свръхроматична претовареност на това хенделово кончерто гросо – тежки акценти, подсилени от също така тежки паузи, прекалени динамични амплитуди и какво ли не още. И други изпълнители са придавали романтична окраска на барока - Бранденбугските на Бах с Караян например, но там романтизма някак си се носи естествено (поне за мен) – т.е. показва, че е възможно да се погледне и от този ъгъл.

И за да „реабилитирам” все пак Фуртвенглер, ето Глук, увертюрата на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите