Привет,

Приемам възраженията ти дотолкова, доколкото механичното сравняване е безсмислено - без значение дали сравняваме големи творци или коне с кокошки. За това тук е писано доста.

Чрез двамата се опитах да илюстрирам съществени по мое мнение различия в подхода към музикалните произведения (Чайковски беше само пример). Този подход се основава далеч не само на личните им качества, а в много по-голяма степен на различните стилистични нагласи на времената в които двамата творят – променените ценностни възприятия и очаквания на публиката от една страна и от друга – конкурентната среда, която не винаги дава възможност за задълбочен прочит и осмисляне на произведението. В резултат, ставаме свидетели на виртуозно музициране, перфектно звукоизвличане и ефектни похвати – къде с основание, къде самоцелни, но много често за сметка на духа на творбата.

Не си падам по видимата страна на музицирането, показността на главозамайващата техника ми е чужда. Техническата безупречност трябва да остава „отдолу”, да „носи” идеята без да я засенчва или изпразва от съдържание. Тя е само носителят, conditio sine qua non, върху което дори не бива да се замисляме – така както не се замисляме как артикулираме или как правим крачките.

В този смисъл не чух нищо интригуващо в интерпретацията на Венгеров, още по-малко някаква вселена. Единствено великолепен звук и брилянтна техника, но от всичко това лъха студенина и рутина.

Колкото до качествата на mp3 формата, обикновено ги подготвям с bitrate=256, така че загубата да е минимална и почти да не се долавя.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")