Най после в тази рубрика се появи едно смислено мнение и предложение.

Приеми моите поздравление и дъбоко уважение за този позиция!

Дали ще се намери някоя директорска и ректорска глава да проумее това, за което ни обръщаш внимание?

Музикалните училища трябва да възпитават повече МУЗИКАНТИ, които да имат реализация на пазара на труда и дай боже да започнат да се реализират в нашата осиромашала България.

Нямам нищо против българите-юнаци, но точно тях трябва да пазим, от маниакалност и прекомерни амбиции, защото на 99 % от тях житейската реализацчия ще бъде в орктестър или педагогическа работа.

И точно тези деца и особено техните родители трябва да знаят, че един спечелен конкурс е радост и реализация за един ден или максимум година.

И да знаят, че постиженията на детето и спортните му конкурсни напъни имат отношение единствено към кариерата и бизнеса на неговия педагог, а не към бъдещата реализация на детето. Един цигулар, който свири и на виола и който още от детската школа започне да свири в оркестър и оркестрови трудности с педагога си вместо етюди ще бъде много по -конкурентно способен в намирането на работа, от лауреатите. Защото като премине първи тур на изпита за място в оркестър ще го изпитват на оркестрови трудности и никой няма да се интересува дали е лаурает на международно "рали".

Защото днес е много по-лесно да спечилиш някой престижен междунороден конкурс като солист, в който кандитадите са 50 - 60 , отколкото да намериш място на последен пулт в някой световен оркестър, където кандидатите за едно оркестранско място са от 200 нагоре. Скоро научих, че за Люцернския градски оркстър за едно място за челист са се явили 120 кандидати..... А този оркестър не е световен.......

И най-важното - психиката. Няма по голяма радост да си музикант, който свири на два или повече инструмента. Музикант, който обича музиката, а не себе си в
музиката и изпитва удоволствие да свири и в оркестър и камерна музика и като солист. Защото точно лауреатите, когато със зор се докопат до някое оркестранско място в добър или не толкова добър оркестър, остават до края на живота си нещастни и неудовлетворени, защото за тях свиренето в оркестър е унижение......Независимо, че свирят гениална музика от гениални автори.......

Дано някой велик педагог проумее това, за което ни пишеш, дълбоко уважаеми контросоггетто!!!!!!