Класациите общо-взето са безполезно занимание.Всички имаме своите пристрастия и в това няма нищо лошо.Големия проблем ,според мен ,е ,че ,за съжаление, от година на година все по-малко деца свирят на цигулка.Още по- малко са децата -виолисти ,виолончелисти,а пък контрабасите май изобщо са на изчезване.Вижте какво е положението с оркестрите (особено общинските)-едни и същи музиканти летят от град на град ,за да може някакси да се спаси поредния концерт,плюс пенсионираните колеги.А младите?В училищата по изкуствата бройките на щрайхистите са минимални,музикалните школи в малките градове почти не съществуват,няма детски оркестри.Отдавна е непрестижно да скрибуцаш на цигулка и да ходиш на солфеж.И последиците вече се усещат .След няколко години ще се наложи голяма част от оркестрите чисто и просто просто да изчезнат.Ами публиката?Нима можем да очакваме ,че хора ,които като деца никога не са се докоснали до изкуството ,като възрастни да влязат в концертната зала?Пак стигаме до въпроса със заплащането труда на българския музикант- бил той оркестрант, преподавател или диригент.А иначе -лауреати колкото си искаш.Истински и измислени.Но едва ли някой от тях си представя бъдещето тук ,в България.Защото бъдеще няма!