Няма как да се съглася с Марк Твен.
Защото това е крайно, казано е по друг повод и поради тази причина, лесно оспоримо.
Но в съдържателната си част Командора е абсолютно прав. Очевидно не ни е писнало и няма да ни остави (докога ли) удоволствието да се гърчим мазохистично оправдателно било с партия, било с държавната сигурност, било с моя братовчед, вятъра.
Преди време някой наплю тук Зала България колко била грозна, скапана, овехтяла и прочие. Поради горните причини.
После Томи пусна гадното интервю с Гюзелев баш на именния му ден (дали някой го прочете наистина?), от което разбрахме, че всесилната ДС прецаквала и смотания Метрополитен.
Сега поредно ме светнаха, че на Карл Флеш, Паганини и другите конкурси, на мястото на Минчо са свирили идеологии, а не цигулка.
Извинявам се на засегнатите и пострадалите. Покрай преходните житейски обстоятелства, некадърността остава вечна, страданието те кара да боли...и се замислих малко мъничко за това - дали пък не е прав Марк Твен или както обикновено аз греша?
Защото несполучливия опит за шега на автора на тази тема, я направи (темата) педагогична.
Казах ли пардон или сме съвсем безнадеждни, nadejdaima?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите