"Който може нещо, той го прави. Който не може - поучава другите!

Марк Твен

Това е и моето мнение за критиката като професия и призвание.

Не се наемам да оценявам Минчо Минчев като педагог. Съмнявам се, че някой може да може да го имитира и по този начин да достигне артистичните му висини.

Но браво на тази компартия, че е лансирала тази заблуда. Ако я има още тази партия и ако все така лансира такива "недоразумения" като Минчо Минчев, аз ще съм първия, който ще потърси офиса и и ще й стане член!!!!!

В тази тема се тръгна от цигулковите педагози и се стигна до квалификации на
артисти, които са гордост за България.

Имам щастието да се познавам и с Георги Бадев и заблудата и протежето на компартията Минчо Минчев. И двамата обаче много се ценят и уважават взаимно. И двамата са гениални музиканти.
Е, Минчо е малко по-симпатяга, по отворен, докато Бадев е с малко по-тежък характер, не обича интервюта, въобще малко затворен. Хич не е лесно да се репетира с Георги Бадев и понеже малко хора и особено диригентите си дават сметка какво явление е той в световното цигулково изкуство - Това е причината, той да се оттегли от активна концертна дейност в началото на 90-те години и да емигрира в Япония. Георги Бадев е човек с изключителен артистичен морал. При него компромисите са почти невъзможни и това също е една от причините той да стои малко в сянка......

Минчо Минчев твърди, че ако Бадев не е бил такъв заклет домошар и е останал
още малко в Ню Йорк при Исак Щерн, днес той щеше да е сензацията в Америка, редом с Перлман.
Но това, че той се е върнал в България е нашия голям шанс да се докоснем до едно изключително изкуство, каквото е изкуството на Георги Бадев. Същото се
отнася и до късмета П. Владигеров да е български, а не американски композитор.

Но докато Бадев е икона, за всички по-просветени музикални любители, никой не си дава сметка какво направи Минчо Минчев с неговата харизма за популяризирането на сериозната музика, сред хора, които са не Вие с нея. Той всъщност беше единствения сериозен музикант, който беше в състояние да се мери по популярност с така наречени естрадни изпълнители. И да тъпче залите до краен предел. Много са хората, които са станали постоянни посетители на концертните зали, благодарение на него.

Така, че уважаеми дами и господа, хайде да мерим с еднакви аршини, съвършенно различни хора, ами да им свалим шапка,и да им се поклоним за всичко, което са сторили за нашия музикален живот. Защото в нашата музикална история, техните места отдавна са запазени, а на импотентния драскач от вестника, името му ще остане единствено за няколко дни в пунктовете за рециклиране на хартия. И ако някой след време се разрови в пожълтялните страници на вестниците в библиотеките ще изпита това, което аз изпитах, когато прочетох един софийски вестник от 30-те години. В него имаше рецензия за софийския рецитал на Клаудио Арау в Славянска беседа.Там един много точен драскач и даскал в нашата консерватория пише колко калпав пианист е Клаудио Арау, как няма вкус и изобщо кой е имал глупостта да го кани да прави рецитал в София.......