На журналистите трябва непрекъснато да им се повтаря, че музиката е тайна за мнозинството и не е за тяхната уста лъжица. Всяко тяхно изказване на музикална (или псевдомузикална) тема може да се превърне в долнопробна манипулация за простолюдието, което и без това рядко схваща за какво иде реч.
За средностатистическия журналист музиката е само поп, рок, рап, чалга и други подобни явления (или анти явления), които те, журналистите, наричат "стилове".