Реформата в образованието изисква драстични разлики в заплатите. И всеки, който работи в училище да има статута като на доктора. Щом родителите и децата не са доволни от даскала, да могат да го сменят, както можем да сменим личния си доктор. И този УЧИТЕЛ, към който има подчертан интерес от родители и ученици ще работи повече и трябва да получава минимум 1000 лв., особено в София. А боклука - вън!

Аз не знам с тези заспали даскали по пеене в училищата и с тъпите им инспектори (бивши некадърни даскали ), какво може да се направи, за да могат децата, поне да не намразят сериозната музика още от училище. Каквито и учебници да има резултатът ще един и същ. И да има и да няма часове, всичко зависи от това, детето като влезе в час, да се срещне с артистичен учител, който да прикове вниманието му. Вярно, че това е много уморително и изтощаващо, но това е професията на учителя. И най- важното, един учител по пеене и изобразително изкуство да има свободата, ако не харесва учебника, да преподава по своя програма. И да носи отговорност. Ако 5 деца от един клас по време на ученето си започнат да се интересуват от сериозна музика и изобразително изкуство, това означава, че този учител е много качествен и запалатата му веднага трябва да се вдигне.

Ще си позволя една изповед, за да обърна внимание, че отговорността на учителя е не по малка от тази на доктора. Защото тъпия даскал оставя пожизнени следи в душата на човека!

Аз съм на попрището жизнено в средата. От детската градина, до завършване на "вишу" образование сигурно съм минал в ръцете на поне 40 - 50 учители и преподаватели. Само за около 5 от тях,мога да кажа не само много хубави думи на благодарност, но и да им се поклоня за всичко, на което са ме научили.

За останалия боклук, мога да кажа най-лоши неща. Днес съм забравил и имената им и лицата им. Спомням си само отвращението, с което влизах в техните скучни часове, за ужасната им посредственост, липса на елементарна обща култура и тъпота. Спомням си и жестокостта на някои от тях, вследствие на силната им комплексираност. И днес на стари години, когато ми се налага да влизам в училище изпитвам много неприятно чувство и съм благодарен, че никога повече няма да попадна там. Спомням си разбира се и за последвалото в по-късни години самообразование, за да попълня дупките, които оставиха в общото ми развитие тези даскали, които днес крещят като последни лумпени пред партийния дом.

В един период от живота ми, се наложи да работя като лектор в извън класни форми на обучение. Работих с деца от 1 клас, до последни класове на гимназии. Още си спомням комични ситуации. Как идва преди часа ми даскали
чката им и ми поднася извинения, че децата били много лоши, имало гамени и.т.н. А по време на работата, аз изобщо не забелязвах такива неща! Напротив! Децата слушаха най-внимателно! Е, спомням си и два часа, когато се провалих и бях безпомощен, но все пак си мисля, че причината е била в мене, а не в децата!

Не знам каква ще е реформата в образованието, но сега всичко мирише на мухъл от преди 30 - 40 години. Защото, когато децата завършат гимназии и висши училища, тези които започват работа в България трябва отново да учат от 2 до 5 години при рабодателите си, за да могат да си изкарват хляба. И аз сега, изпатил си навремето от даскали отново съм потърпевш. Защото вместо до ползвам готови, подготвени за работа специалисти, съм принуден всеки ден да си губя времето, за да уча младия човек на най-елементарни неща. И тази допълнителна работа можеше да ми я спести даскала, ако си беше вършил качествено работата, ЗА КОЯТО ПОЛУЧАВА ЗАПЛАТА в средното и висшето училище. Защото парите за неговата заплата идват и от моите данъци, които плащам. И сега ще трябва да плащам повече данъци, за да получава некадърника двойно повече пари, а аз да бухам вместо него безплатно и допълнително. Защото не е научил младия човек на най-елементарни професионални навици.....