|
|
| Тема |
 Обичам достойнството на хората |
|
| Автор |
Oблak бял (член) |
|
| Публикувано | 16.10.07 02:00 |
|
|
|
Особено, когато етично протестирам за образователното бъдеще на децата. Най-вече, не пред нашия, а пред комшията (министър). За удобство на незнаещите: в най- истинското училище в България - Националното Музикалното, например.
Обичам, без съмнение, да давам всяка година повече пари за ремонт, от колкото са гласували на някакво събрание. Обичам да плащам някакви такси, за които никога не съм се интересувал за какво служат. Защото знам, че е за доброто. Нищо, че гласуваме едно, а после било друго - нагоре, де. Обичам, не, адски се трогвам всяка година от цветята на първокласниците и пламъчето на искрената надежда в очите им. Обичам обичта на учениците, които "застават" (не разбрах само с гърди или зад гърба) на любимите учители. Обичам да гледам и как малкият Облак, без да ме пита, подарява личния си първи инструмент за нуждите на училището, без никой да знае за това.
Обичам ги тия работи.
Нещо повече, падам си по тях.
По достойнството на учителя, си падам най-паче - абсолютно!
| |
| |
| 
|
|
