Основна разлика,според моето скромно мнение,е предварително поставените цели.За добро или зло днешните изпълнители са преди всичко рекламен продукт.Няма нищо лошо в съревнованието кой ще свири по-бързо,по-атрактивно,кой ще продаде повече записи,ще влезе в повече класации и т.н.Но тук не остава време за онова съзряване,което идва единствено след дълбокото "преживяване" на всяко едно произведение.Богатият и разнообразен репертоар несъмнено подпомага израстването.Но понякога се налага просто да поспрем и да се смирим пред музиката като такава.Осъзнаването,разбирането и овладяването на едно произведение,навлизането във вътрешния мир на един творец-композитор не винаги позволяват на твореца-изпълнител да отправи послание.Като че ли на младите виртуози често им липсва психически и емоционален капацитет да превърнат всяка една отделна творба в лична Голгота,не притежават умението дотолкова да се оттърсят от всякаква целенасочена виртуозност и техническо съвършенство,че да съумеят да променят предназначението на качествата си от украшения на собствената си личност в инструмент....А и в съвременния свят,където "не по-силните изяждат по-слабите,а по-бързите изяждат по-бавните" едва ли могат да си позволят лукса да останат достатъчно дълго в състояние на блажено съзерцание..:-)

Е,не налагам никому това строго субективно виждане.Но ако трябва да сравнявам гениалните изпълнители от средата на 20.в. да речем,с новите звезди,то за тази цел би ми послужило съпоставянето между уникално произведение на изкуството и отлично изработен пъзел,в чиято съвършена структура все пак се забелязват контурите на всяка една частица...

"Когато презрееш,започваш да гниеш" Уди Алън

Редактирано от amethyst_fatale на 11.10.07 15:37.