Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 18:49 26.04.24 
Клубове/ Култура и изкуство / Класическа музика Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Статия за Карлос Клайбер
Автор Pyиз (любител)
Публикувано11.08.07 13:53  



По желание на Томи пускам статия от Дер Шпиигел он лайн от 26 юли.

ТАЙСТВЕНИЯТ МАЕСТРО
От Щефан Остерхаус

Той говореше още по-рядко, отколкото дирижираше. Още приживе Карлос Клайбер бе против всеки опит за една биография, също и неговите близки мълчаха упорито. Спътникът Михаел Гиилен се страхува, че наследството на „маестрото на столетието” ще се окаже в забрава.

Не, господин директорът не иска да говори за Карлос Клайбер, нито този, нито онзи. Изобщо едва ли някой иска да говори за него, най-малкото не онези, които са били тясно свързани с него. И ако някой каже нещо, тогава това доста се оценява. Само най-доброто, като артист, се разбира. „Маестрото на столетието” се числи към най-любимите етикети. Един безподобен гений. Карлос Клайбер, торерото на пулта, две години и половина след смъртта си е точно това, което е бил през живота си: една тайна.
Йенс Малте Фишер написа една биография „Карлос Клайбер- добросъвестният ексцентрик” – е заглавието на книжката, която обхваща прецизно музикалната метода на мъжа. През октомври ще се появи: „ Карлос Клайбер – една биография” на литературоведа Александър Вернер, следващият опит на едно доближаване до маестрото.

Ексцентрик – това е все още един такъв етикет, но все пак един, който на-малкото пресъздава вечния суперлатив. Други наричаха дарбата на Клайбер даже „демонична”. Лекотата на неговите движения, без тласъци и свивания, граничи с артистичност. Даже общоизвестната без иронии база от данни Мунцингер съобщава за „музикалните сили на медиум, които направо имат хипнотично въздействие” върху публиката.

Само дузина концертни прояви за петдесет години е оставил зад себе си. Безброй слухове има за особености в поведението, странни приумици, неврози: Клайбер, странникът; страшилището за всички организатори; Клайбер, човек с налудничави, непостоянни решения, който днес се съгласява и утре отказва; Клайбер, единственият син на един диригент от световен ранг, който надмина баща си.

Упорито мълчи най-тесният кръг. Той самият избягваше публичността както любимият му Щраусов „Прилепът” – дневната светлина. Най-важното от един телефонен разговор с неговия син: „Не искам да разговарям с Вас”. Разбира се, никой не трябва да говори за неговия починал баща. Но само причината за мълчанието би била интересна. Още през 80тте години един американски журналист се е канил да състави една биография въз основа на австрийски и аржентински документи за човека, родил се през 1930 година в Берлин. Маестрото му забранил включително с помощта на юридически съветник. Многобройни писма се изписват, обаче наследниците притежават правото за думите на бащата. И така скъпоценностите на Клайбер, брилянтни между другото, може би завинаги остават скрити за обществеността.

Какво е останало от Клайбер освен няколкото плочи? Славата на загадъчния магьосник с язвителни черти на лицето, който може да докара една концертна зала буквално до нагорещяване? Сигурно. Истинските ентусиасти, даже в цифрово отношение обозрими, възхваляват произведението и работата: при едно гласуване на „Таминокласикфорум” , чиито тълкуватели дискутират скерца и темпа с такава преданост, както футболното общество –въпроса за вратаря на националния отбор, Клайберовият „Дон Карлос”, въпреки че почти липсва в репертоара на Бърнстейн, Фуртвенглер и компания, оглася победният си ход.
Но какво ще стане с неговото наследство? Няколко тонови документи дремят в баварските архиви, още от онова време, когато Клайбер е работил в държавната опера. Може би те ще бъдат достъпни поради правни причини едва след няколко десетилетия. Постепенно се простират сенки върху спомените за човека, който е искал да не бъде нищо повече от гост-диригент и който веднъж накара „времето” да ликува по повод едно представление на Тристан: „Човек никога не е слушал на земята нещо по-фуриозно”.
Той самият си направи всичко това. Появявания на сцената през интервали с много почивни дни. Никога едно интервю. Един път той поканил една журналистка в своята хотелска стая. Срещата от час и половина се е състояла главно в това, че маестрото си е търсил своята кредитна карта. Слушатели по време на репетиции са били нежелани. „Разбира се, той е знаел, че неговата пазарна цена се покачва по този начин” е казал един световно известен колега, който го е познавал много добре. Това е Михаел Гиилен, 80, който като много малко диригенти подготви пътя на новата музика.

Разбира се от само себе си, че той говори за Клайбер, мисли си Гиилен. Те са приятели от деца, запознали са се в Аржентина в Театро Колон. Гиилен е бил корепетитор на Ерих Клайбер, бащата на Карлос, един от диригентите, които „създаваха формата” по времето преди войната. Семейство Гиилен емигрира както семейството на Клайбер в Аржентина. Ерих Клайбер не е искал втори музикант в семейството. Следване на химия на сина в Цюрих е било последствието, но Карлос направил така, според Гиилен „всичко друго само не и химия”.


„Не мога така както татко”

Бързо му станало ясно каква дарба има Клайбер. Гиилен презира популярността в изкуството, смесването на инсценировките с конфекционно звучене. Може би той се страхува, че старият приятел може да се окаже в забрава. Затова той говори за този мъж, който не иска да функционира, както това се е очаквало от него. За неговата музика и душевния му живот за „дълбоката невроза, която обаче е била жизнено важна”.

Неизбежно той стоеше в сянката на баща си: „Мисля, че този велик баща е бил нещастието, този непреодолим Едипов комплекс”.Един път той донесъл на Гиилен запис на баща си. „Той беше отличен”, казва Гиилен. Но винаги, когато става въпрос за бащата, този запис автоматично бе по-добър от неговия: „Не мога така както татко. Той винаги мислеше това.”

Съдбоносното разклоняване на собствения живот и силата на музиката – никога Клайбер не е могъл да се защитава срещу тях. Гиилен съобщава за едно представление на Тристан в Щутгарт и за трескави фантазии, които разстройват диригента. Музиканитте му подават носни кърпички. Той дирижира с една ръка. „Карлос се страхуваше да не полудее. Мисля, че той затова все повече се отдръпваше”, казва Гиилен.



През нощта при гроба на Караян

Клайбер повече изстрадвал музиката, отколкото изпитвал удоволствие от нея. Разделянето между работа и изкуство било тежко за него, той с удоволствие би я победил. Затова той се е възхищавал на Херберт фон Караян. Но понякога уважението към другите колеги отивало толкова далече, така че неговият иначе прецизен слух го подлъгвал: „Веднъж, казва Гиилен, той пристига с една разработка на Фуртвенглер от Милано. Пръстенът. И той казал: „Чуй това. Това е фантастично”. И тогава аз чух това – това беше направо голям боклук! От Фуртвенглер и от оркестъра. Карлос просто си бе внушил всичко това”. След това Гиилен разказва и за епизода по време на Залцбургския Великденски фестивал, когато генералната секретарка на Баварската Академия на Изящните Изкуства отишла през нощта до гроба на Караян. Там една слаба фигура хвърляла своята сянка: Карлос Клайбер.

Желание и действителност често се сливат – признак на несигурност? Той пренебрегва Мюнхенското вечерно общество, но дирижира за юбилея на своя приятел Лео Кирх. Веднъж той издава своята програма на деня: сутрин, когато се чувства добре, излиза от къщи /обикновен дом, не вила / за леко тичане /джогинг/ и си взима вестник. След това закусва и гледа какво предлага телевизионната програма.

През по-ранните години вманиаченото слушане на записи е изпълвало деня, казва Гиилен: Клайбер трябваше да знае, какво правят другите.Той самият искаше да прави само това, което баща му е имал като норма: „Той никога не дирижираше нещо, което баща му не бе легитимирал” казва Гиилен. В Шотландия е трябвало да дирижира „Воцек” от Албан Берг. Клайбер съобщил, че не може да направи посещението и е отказал да предаде на заместника партитурата. Това е била тази с бележки на бащата, който е дирижирал „Воцек” на първото изпълнение.

Слухове, анекдоти, откъси – също и монтажът не дава обоснован извод. Неотдавна имаше съобщения, според които един италиански автор е имал намерение в скоро време да публикува книга за Клайбер. Заглавието: „Карлос Клайбер – ангел или демон?” Той е бил демон за себе си. Не демонът на другите.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Статия за Карлос Клайбер Pyиз   11.08.07 13:53
. * Re: Видео към уевртюрата на Приелпът Pyиз   12.08.07 13:04
. * Re: Статия за Карлос Клайбер Joseph   14.08.07 10:14
. * Re: Статия за Карлос Клайбер Pyиз   14.08.07 13:25
. * Re: Статия за Карлос Клайбер Koмaндopa   14.08.07 17:05
. * Re: Статия за Карлос Клайбер Joseph   14.08.07 19:15
. * Re: Статия за Карлос Клайбер Pyиз   16.08.07 09:12
. * Re: Статия за Карлос Клайбер Joseph   14.08.07 19:06
. * Re: Beethoven 5 c Карлос Клайбер tom7O   15.08.07 13:15
. * Re: Beethoven 5 c Карлос Клайбер Joseph   15.08.07 18:10
. * Re: Beethoven 5 c Карлос Клайбер Koмaндopa   16.08.07 22:46
. * Re: Рождественски и Никиш Pyиз   17.08.07 08:51
. * Re: Diskografia - Карлос Клайбер tom7O   17.08.07 20:30
. * Re: Diskografia - Карлос Клайбер Pyиз   19.08.07 07:21
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.