|
|
| Тема |
 Eмил Гилелс, Святослав Рихтер |
|
| Автор |
Pyиз (любител) |
|
| Публикувано | 31.07.07 08:24 |
|
|
|
В една брошура към диск чета между другото:
"Артур Рубинщайн веднъж определил като големи пианисти онези, които имат качества, които ги различават от другите”. Той също така мисли, че ровът между тези „първокласни” и другите не може да се свърже с мост. Малкия списък, който той съставил, не изненадва: той включва с право себе си и Хоровиц, Микеланджели, Липати, Гизекинг, Рихтер и Гилелс. Рубинщайн си спомня за едно турне в Русия през 1931 година, когато го поканили да чуе едно момче на 15 години на име Емил Гилелс. „Спомням си неговото свирене, като че ли бе вчера”. ... Не мога да го опиша. Единствното което можах да кажа по онова време, че ако той някога дойде в Америка, аз ще си събера багажа.” Гилелс е избрал да свири тогава Апасионатата от Бетовен и Игра на водата от Равел.
Четвърт век по-късно се изпълва пророчеството на Рубинщайн, когато Гилелс, вече зрял артист буреносно завладява Америка и Запада.
Гилелс е: силен, див, и сюблимен. Той преминава от екзалтиращ, небесен виртуоз, който предизвиква треперене на коленете и главозамайване при слушателите до един артист с върховна техника и рядък финес.
В брошурата се споменават и за отношенията на Гилелс към Рихтер. Отначало Гилелс скромно е казвал : Запазете аплодисментите за Рихтер”. По-късно той осъзнава ,че някои интерпретации на Рихтер (той нарича своя съперник „ полицаят между пианистите”/ представляват една втвърденост, но признава ,че Рихтер има несравнима харизма. Генрих Нейгаус, менторът на двамата пианисти, предпочитал Рихтер. Но както Хоровиц и Рубинщайн, вкарани в съперничество, така и Рихтер и Гилелс са били напълно различни. Характерните за Рихтер внезапни отдръпвания и потъвания в един халюциниран свят, гледане през облаци и неговите френетични темпа са били съвсем чужди на Гилелс. В това отношение, Гилелс е бил един по-прапаволинеен изпълнител, но никога един човек, прекрачващ извън средата. Неговата марка бе музикалната честност".
За мен Гилелс и Рихтер са свързани с първите ми уроци по класическа музика. Спомням си добре четвъртия и петия концерт на Бетовен на грамофонни плочи с еднаква обложка с главата на Гилелс. Не си спомням това при третия и първия/ втория на Бетовен го подценявах, както между прочем и самият композитор./
А Рихтер си го спомням с неговото характерно лице на обложката на грамофонната плоча, където имаше запис на Апасионата и на една соната от Хайдн. Добре си спомням Апасионатата , моторното изпълнение, бързото темпо в последната част и лекия шум. Записът бе правен по време на концерт с аплодисментите накрая.
Ще завърша с думите на немския критик Клаус Бенерт: „Гилелс започна своята кариера със силата на един титан и я завърши като посредник между интелекта и емоцията.”
| |
| |
| 
|
|
