Всички пътуваме за някъде, но след години, за разлика от собствената ни пепел, други ще останат завинаги.
Един от тях е Никола Николов!
Преди много време, когато за интернет не бяхме и сънували, и не идеше така да излезеш на площада, и да се провикнеш "айде да си говорим за класическа музика", си имахме все пак една групичка, с която редовно ходехме по музикални мероприятия. Една вечер отиваме вкупом на Аида и след спектакъла, както си му е редът, се замъкнахме в Унгарския "да обсъдим"...Между другото се закачахме и с невъзможно високите подметки на Никола Николов и решихме, че заради ниския му ръст, са го обули просто в подходящи за сцената апрески. Докато си правехме тези нездрави детски майтапи, доайнът на групата ни изведнъж каза съвсем тихо, но пределно ясно :
"Да де, ама ТОЙ ПЕЕ!"
След което всички буквално замръзнахме с тъпите си чаши в ръка и скоро след това се разотидохме. Завинаги запомних тази Аида...
ПростИ детинщините ни бачо Кольо
Поклон пред теб!