В последния за сезона концерт на Софийската филхармония участваха двама американци: диригентът Рикардо Авербах и пианистът Майкъл Черток.
Програмата включваше и творби на двама американци: Самюел Барбър и Глен Роджър Дейвис, както и Скитската сюита на Сергей Прокофиев. Заради големите неизвестни / дириhент, солист и втория американски композитор/, не бях настроен въодушевено. Но след концерта бях доволен поради откриванeто на нещо ново.
На друг афиш до името на Рикардо Авербах бе изписанана страната Бразилия. Не случайно имаше цветя от посланика на тази огромна латиноамериканска страна. В програмата чета за богатата музикална биография на Авербах и за факта ,че е дирижирал Градския симфоничен оркестър на най-големия бразилски град - Сао Паоло.
Самюел Барбър е класик в американската музика и заема място до Гершуин, Бърнстейн, Коплънд. Неговото адажио за струнен оркестър опус 11, писано през 1938 година е избрана за най-тъжната класическа творба измежду "Плачът на Дидона" от "Дидона и Еней" на Пърсел и адажиетото на петата симфония на Малер. Тази творба на Барбър е съпровождала тленните останки на президентите Рузвелт и Кенеди.
Скитската сюита е съставена въз основа на балета "Алла и Лолий" със сюжет от езическо време в Русия, след като творбата е бил отхвърлена от големия балетен мениджър Дягилев през славните години на руския балет в Западна Европа в началото на двадесетия век.
За мен това е много интересна и талантлива творба, голямо завоевание на руската музика. Самият факт, че американските гости включват Прокофиев сред другите двама американски композитори, е доста показателен.
Особено бях впечатлен от "неизвестния" Глен Роджър Дейвис, пианиста Майкъл Черток и произведението Концерт за пиано във фа. Това бе нещо неописуемо. Нещо модерно, с джазови елементи, с много сложни неща за един пианист. Или ще си позволя да цитирам програмата "Концертът във Фа на Глен Роджър Дейвис представлява типичен постмодернистичен микс от музикални стилове ,композиционни техники, форми, идеи, впечатления, сфери на човешкото познание и пр., практикуван през последните десетилетия във всички художествени дейности. Композиторът съчетава поп музика, етно, минимализъм, класицизъм и романтизъм, за да изрази идеята си за универсалност, за обединяване на езици, стилове и диалекти. В концерта си той ползва влиянията от Бетовен, Лигети, Айвз, Кръмб, Месиан, Гершуин, Джими Хендрикс, Биитълз, Джон Колтрейн, Майлз Дейвис, африканско свирене на барабан, келтски фолклор, като подлага на деформация естетиката на класическите стилове през призмата на една по-късна с два века звукова среда".
В творбата се включиха хористи, застанали на балконите, включиха се пляскания с ръце, правено от оркестрантите.
И още нещо. Част от ударните инструменти, които се използват за премиерното изпълнение в София на концерта за пиано във Фа на Глен Роджър Дейвис се даряват на Софийската филхарония.
|