Честност е много широко понятие. Понякога бива жертвана заради други приоритети и дефицити - кариера, мързел, любов към плуване по течението, неблестяща интелигентност. Често обаче човек изобщо не си дава сметка, че е несправедлив - тогава не е и нечестен. Например, считам за несправедливо да не прочетеш знакът за легато при Моцарт като знак за диминуендо с леко удължаване на първата и скъсяване на последната нота. Но като си помислиш за масата изпълнители, които не са чували за това и свирят легатото в крешендо, удължавайки последната нота за да я свържат със следващата - типично романтично достижение, какво ще кажеш - те нечестни ли са като изопачават авторовия текст? А колко още такива работи има и открива човек все повече! Май нечестно е да запушваме очи и уши и да си караме както си го знаем от средата на 19 век насам. Вярно, има какво да се губи - почвата под краката, постулатите от Академията се разклащат, няма достатъчно добри нови еталони, тъй като всички се лутат, но едно е сигурно - връщане назад не може да има! Колкото и да се радваме и съпреживяваме емоциите като слушатели на големите изпълнители, макар да са несправедливи, понякога и нечестни, натрапвайки ни неправилната си, изкривяваща смисъла граматика. Началото е в съмнението!