Ох, Облако, публиката е съставена от най-разни хора.
Онзи ден, като излизам от Спиваков, гледам на входа на залата една възрастна дама, от която всички сме пропищели. Най-нахално си проси пропуски, с аргумента, че е влюбена в музиката, а залите така и така са празни, че е родена в центъра на София и е петнайсто поколение хайлайф, че някога си била работила еди-къде си, че какво им пречи всъщност да я пуснат и пр., и пр.... Разбира се, пак попита за пропуски и пак възнегодува как смеят да спират точно дея, дето е родена в центъра на София и пр., и пр..... Вярно е, че почти всяка вечер е в залата, вярно е, че е пенсионерка с бастун и не може да си плаща билетите, но вярно е също, че в държанието й няма и помен от онзи финес, за който говориш и е някак трудно човек да си представям какво точно чува тя в музиката и какво взема от нея.
През онези тежки години, когато хората стояха на тъмно и студено, Залата беше мястото, където беше топло и светло поне за няколко часа. И тогава се появи онази част от публиката, която в младините си е ходила по концерти, защото е имало такива комективни мероприятия, а не от особена изкушеност към музиката. Поради което е и всеядна и ръкопляска на това, че изобщо нещо се случва, няма значение какво.
В никакъв случай не оспорвам мнението ти за друга част от публиката. Само казвам, че хората са най-разни... За музикантските разновидности няма да говоря, защото все пак не съм част от музикантството и наблюденията ми вероятно не са пълни. Така или иначе всеобщото разбиране за музиката ми се струва утопия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите