Тоска беше по-добрия спектакъл за мен, независимо от безобразното дирижиране на Иванов, който едва-едва успяваше да събере оркестъра на места, изпускаше солистите и махаше в ужасно бавни темпа. Колкото и да е парадоксално, този спектакъл излезе доста по-дълъг от Турандота на 16-ти, като залуга за това има и Паликаров, който претупа всичко по безобразен начин. Иначе самата Тоска игра и пя на много добро ниво, излъчваше някаква топлина, а не като повечето щампи, надменност и агресия. Много убедителна сцена с убийството, и оригинална, точно преди да го наръга с ножа, се престори че ще го целуне. Не съм го виждал досега, а операта я знам наизуст само от гледане. Много слаб Скарпия, тоз Крунев хич не ми е ясен какъв глас е, ама тембъра му е като на тоалетен сифон, че и не се чува. Претенциите в спектакъла дойдоха от негова страна, определено доста дразнещо присъствие, за разлика от ролята му в Турандот, там не ми пречеше, може би защото беше малка.
За Дойков няма какво да се каже, освен че беше просто гениално. Наистина той е цяло съкровище за позападналия оперен театър. Дано да е жив и здрав, да пее е още много години. За съжаление не се вижда кой ще го замести след време, все пак той е на 56/7 години, а от младите няма никой.
|