Скъпи Тристанчо,
Можеше да бъдеш отчасти прав, ако не ни подхлъзваше и манипулираше съзнателно. Т.е. ако тук се твореше изкуство. Тук НЕ СЕ твори изкуство, това е форум за ОБЩУВАНЕ и обмяна на мнения. За амебите не съм сигурна, но от тях нагоре по спиралата на видовете, всяка общност има правила на общуване. Всяка. Животинска или човешка. Всяка общност има различни правила, но те важат за членовете на тази общност без писмено съгласие на всеки от тях (макар тук правилата да съвпаднаха с мнението на голяма част от групата). Правилата не са нито добри, нито лоши, те са функционални и тяхната роля не е нито естетическа, нито творческа - те въвеждат минимум условия на всички членове да участват в живота на общността. Ако съседът слуша силно "Ръгай чушки в боба", ще взема мерки това да престане и да си го слуша толкова силно, че да не пречи на мен. Моята свобода е дотам, откъдето нататък започва да накърнява твоята. И обратно. Обществен договор, кво дао правиш. Иначе - една трета от повърхността на Земята е пустиня - там правила няма, а място за неприемащи правилата - бол.
Повтарям, потретям и попетям - тук не става въпрос за изкуство. Ако си творец - давай, покани ни там, където можем да видим сътвореното и след това да го обсъдим тук - всяко нещо с функциите си. Защо си мисля, че няма да го направиш
Разсъжденията ти за ролята на простащината в изкуството са трогателни. Харесвам ги. Особено за отдавна починалите творци, в чиято компания, слава Богу, няма да живея, но чиито произведения, слава Богу, са оцелели до нас..
И последно. Гарантираш ли ми, че ако се повалям (и ако повалям тебе) в рядката кал, пък може и в нещо друго, още по-смрадливо и творческо, ще стана Моцарт, Чайковски или дори, по-скромничко, ако не нацеля най-смрадливото, Глук примерно?
|