Скъпи Травиата и Джинжифил,

Много Ви благодаря за Вашата високоинтелигентна и смислена позиция. Аз съм съгласен с всичко, което казвате. Искам само да допълня неща, които загатнах в предишни писания, но сега ще се опитам да се аргументирам.

Изкуството е възникнало и неговия смисъл е да даде на човека абсолютна свобода, красота и хармония. Ние добре знаем, че абсолютни неща в природата на планетата Земя не съществуват. Колкото и да е красива природата ние можем да и се радваме и да оценим красотата и само ако не сме гладни, не ни вали дъжд или сняг, не ние е студено или горещо.

Светът на изкуството е съвъшенство, но този свят в края на краищата е и много сложен и противоречив. Хората на изкуството и особено гениите са индивиди способни на свръхконцентрация. Тя обаче ги изтощава и те се нуждаят от разтоварване. Обикновено много сериозните автори се разтоварват, като от небето слизат в най-рядката кал на битието. Да, те определено се нуждаят да посетят онова проклето място, от което неистово бягат, когато за заети с творчеството си. С това може да се обясни парадоксалното поведение на големите гении. На идиотските фекални игрословици на В.А. Моцарт и особено на Шопен. На ужасните пошли битовизми в писмата на Й.С. Бах, на гастрономическия дневник на П.И. Чайковски и.т. н. В нашата българска музикална култура положението е същото. И тук "традициите" завещани ни от зевзеците Панчо Владигеров и Веселин Стоянов свято се "пазят". На мен по силата на професионални задължения непрекъснато ми се налага да общувам с големи имена от съвременната българска музикална култура. Някои от тях са мастити професори. Ако някой приятел от клуба или неговия Модератор чуе какви "бисери" се ръсят в нашите професионални разговори, той със сигурност ще си
помисли, че си има работа с текезесарски каруцари. А това всъщност са високо -ерудирани и интелигентни и много можещи хора, които бягат от себе си и искат да не се вземат насериозно, за да опазят своето психическо здраве. Да, те се разтоварват с простотия и това си тяхно право и избор и никой няма право да ги осъжда.
Подобна и даже още по зле е картинката при художниците и театралите.

Така, че ние наистина трабва да се научим да сме ТОЛЕРАНТНИ не само към хората, но и към всяко живо същество на нашата планета. Щом то се е родило , значи то трябва да съществува и то има смисъл. Дори и неговата мисия да е, за да ни дразни и провокира, ние пак трябва да се учим да го търпим и да се борим с него без да си поставяме задача да го унищожаваме.

Затова аз съм върл противник на всякаква цензура във ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО. Подчертах виртуалното, защото това пространство е побратим по някакъв начин на изкуството. Разбира се, че в реалния живот не може да се толерира нещо, което пречи и дразни околните. Защото ако съседът ви слуша силно "Ръгай чушки в боба" или си гледа прасенце на балкона, вие няма къде да се спасите. А тук просто щраквате с мишката и хармонията се възтановява.

Не отричам и правото на Модератора да се намеси, но преди да предприеме нещо, той първо би трябвало да провокира спор и да чуе мнението на хората, които списват тук и едва тогава да наложи санкция или ограничение.

Аз понякога много съм се забавлявал от находчивите прякори, които окрасяват някое дебелашко изказване, интриганско злословие или простотия. Защото и за това се изисква човек да има фантазия.

Във всеки случай още никой от пишещите с фриволен език във нашия форум не е достигнал В.А. Моцарт и Шопен по нецензурен език. Така че все още няма място за никакви дискусии как трябва да се пише тук.

Трябва ДА СЪХРАНИМ И ДА РАЗВИВАМЕ ЧУВСТВОТО СИ ЗА ХУМОР, за да сме толерантини един към друг.

Моля Ви да ме извините за брадатото и дървено-философско писание!

С уважение:

Тристанчо