Здравейте всички, и ти, драги ми Тристанчо!
Радвам се на интересната дискусия. Макар на пръв поглед тя да е "извън контекста" на клуба, всъщност, аз мисля, че е тема особено важна за всеки, за когото изкуството е живот. Много съм впечатлена от позицията на Тристанчо и в голяма степен го подкрепям. Свободата на мисълта и изказа, според мен, е голямо достижение, което трябва да пазим. А това, че и този клуб, както и целия ни живот, не може да бъде опазен от простотия и пошлост, е неоспорим факт. Въпросът е дали намираме механизъм за разграничение. Във всеки случай автоцензурата, както и цензурата са убийство за човека със собствени мисли.
От друга страна правилата са, за да се спазват. И щом желаем да разменяме мисли в този клуб, означава, че априори приемаме неговите норми независимо дали сме убедени в правотата им.
Защото в изкуството, разбира се и в класическата музика, нормите са страшно важни - трябва да ги усвоиш, за да знаеш как да ги разрушиш, преди да се роди нещо ново, което да се превърне в норма. Не мислите ли? А, драги ми Тристанчо?