|
|
| Тема |
 Добрин Петков |
|
| Автор | copy/paste (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 18.02.07 05:10 |
|
|
|
...Ако в името на добрия резултат нещо трябваше да се пожертва, жертваше самия себе си. За последен път - в Пловдивската опера.
Не даваше интервюта. Вероятно не искаше да се бърбори върху неговия полифоничен поглед върху живота и изкуството, защото знаеше истинската тежест на истинските думи. Когато си припомням детайли от контактите с него, оставам с усещането, че на живота той гледаше като на сложна партитура – голяма, богата, натоварена с много и понякога странни петолиния. Но той успяваше да открива алгоритъма, вътрешната им хармония, смисъла им в общото. Всъщност беше общественик, ако изчистим тази дума от наслоения. Много от социалните и професионалните придобивки в симфоничното ни дело бяха резултат на неговата упоритост. Веднъж, на въпроса ‛Не са ли много професионалните колективи за малка страна като България?“, реагира така:
- Аз знам, че здраво дърво от здрав корен расте. Ние го посадихме! А вие, ако искате, го сечете...
Най-близко до него бяха колегите му солисти и оркестранти - те можеха да разберат словесния израз на неговото усещане за музика. Дали напълно? Не съм сигурен. Може би мнозина помнят необичайния, цветист изказ, парадоксалната форма. Негови фрази се записваха върху нотните щимове, споделяха се като виц, остроумие или парадокс. Без злоба, разбира се. Въпреки неимоверните изисквания, каквито предявяваше към всеки един. Защото имаха привилегията да са в постоянен досег със страхотната енергия, която Добрин акумулираше в себе си? И с познанията, с опита, с волята… С него оркестрите звучаха по различен начин. Приковаваха ни! Значи са го разбирали, значи са му вярвали. Ето, това е харизма. Това бе Добрин Петков.
Неописуем за нас, които го помним. Ще е хубаво, ако можем да го връщаме отново и отново към себе си, към живия живот.
Пламен Джуров
| |
| |
| 
|
|
