Никога няма да забравя, когато бях студент по оркестрация при него той още беше министъ . Винаги часа ни при него започваше в 17:00 и силно се впечатлявахме как той идваше на минутата, най-съвестно си провеждаше часа и след това продължаваше със задълженията си на министър. Изключително отговорен, голям професионалист, с тънко чувство за хумур и с много любов към студентите си и музиката.
Ако един човек успее да остави тези впечатления за себе си след смъртта си, то той никога няма да умре!
И нека оставим тази тема чиста и положителна, което Абрашев заслужава като музикант и човек.
Поклон!