Естествено, че Кемпф не е единствен. Аз също се възхищавам от Бакхаус, Гизекинг, Вайсенберг - фантастични изпълнения на клавирните концерти! Винаги ги слушам като за първи път.
Когато изслушах 32-те сонати с Кемпф, бях потресен от дълбочината му. От първата, където по неговите думи се чувства как "ръката на Хайдн все още води тази на Лудвиг" (има предвид влиянието на стария майстор), до последната, която някои наричат "завещанието на Бетовен".

Просто това са изключителни пианисти (а и не само те).

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")