Една равносметка , с поглед назад към годините, наистина кара всеки интересуващ се от това какво става с музикалното образование, да се натъжи. Казвам го като вариация на псевдонима "Жална..."

"Облак"-ът е прав , че наистина има силно изевени поколения музиканти на Ганеви. Но това едва ли е точно темата. Тези хора заслужават адмирации за таланта си, за постоянството си и интелекта.

У нас се смесиха противоречията от народопсихологията с реалността от музиката да се направи пазар на дребно или все едно как. Класиката се профанизира в поп надпревара, щатните преподавателите навярно не са демотивирани от възнагражденията си в Академията, ала това не се отнася за хоноруваните, които ги прикоткват с мекиците както Софроний Врачански от содомитите, да работят за 1-1.50 на час. Това е самата истина и е скандално. (Това е от години)

Без да се притеснява който и да било, би зявил, че Героги Костов, един несъмнено интелектуално ограничен човек, с дебелашки маниери, разбирайте простотия, владее чрез добре организирани интриги бизнеса наричан музикално образование. Това е най-разпространеното обобщение от страна на преподаватели от ДМА.

Защо го споменавам. Този човек ще се запомни с построяването на кенефите, Димо Димов с други неща, Тъпков, Райчв и така назад във времето със своите достойни постъпки. Но на Жоро му се падна честта да бъде кенефчията на музикалното образование. Има един виц, в който майстора влязъл в лайната и викал на чирака да дърпа кофите, за да можел и той един ден майстор да стане.

Грубо звучи, но е първата аналогия, която ми идва, когато се сетя за ДМА. Голям брой преподаватели превърнати в чирази на майстора се заиграват, с което разсейват даже и студентите си от личните си боричкания. Това влияе, и както в рекламата на Загорка - "всичко е от значние".

За преподавателите или за парите небоходими за да се учи навън вече е друга тема.
Очевидно добри преподаватели има, но повсеместна теза е че музиката е въпрос на емоция и усещане и по-малко на концентрация (психика), техника (сръчностни умения) и инелект.
Музиката, едва ли някой би се усъмнил в това, е излъчване на духовна енергия. От там и доказателството, че с простия човек се разпознава навред, колкото и талантливи да са му преподавателите.

Нивото се смъква главно от самите студенти, които не са много убедени защо учат, при все че дипломите не са тема, която може да ги вълнува, ако решат да концертират или каквото и да било друго да правят колкото биографиите и разнородните имена на преподаватели от цял свят включени в списъка, майсторки класове, евентуално комкурси, фестивали и т.н., освен ако не се стремят към работа на бюро или друго.

Наличието на алтернативи за българина разводнява целите му за съжаление, кеото констаирам и ако човек може по-лесно, едва ли някой ще го убеди че по-трудно е за предпочитане. Мързелът е в основата според някои на техничарския прогрес, но не и на научния или интелектуалния, камо ли на духовния.

От там и становището, че ако си платиш ще бъдеш помзан от по-уважително отношение, разбирай снисходително лицемерие, защотото парите са необходими на всички и начините да се вземат без рамки като критерии са просто добре дошли за живота на всеки един в държава с противоречиви данни за напредък в благосъстоянието.

Ученето в чужбина има две страни - едната е суетната - преди време се смяташе по условие за успех ако си завършил в странство. По-късно се разбра, че може да се учи в Германия, Белгия, Холандия, Франция и където се сетитте при по-ниски изиквания към обучаващите се на първо ниво - т.е. вход и после вече започва голямата тяга - нещо, което не се подозира предварително. Там е безплатно или не много по-скъпо от платеното у нас, но и самите гермнаци се оплакват , че нямат нито един престижен университет от ранга на тези в САЩ и Великобритания. За музиката е слава Богу друго яче.
Способностите са тези които се ценят а не диплома по милост. И всеки, щом е способен, извоюва си стипендия, може да прецени с кой преподавател да работи. Най-вече става дума за специализации, които не са особено скъпи. Подобни има и други стани на Европейския съюз както и на Еврейския съюз (разбирайте САЩ, Русия, Полша, Израел)

Платено или не - това едва ли е критерий.

Нов Български Университет... "мъка, мъка, мъка, дайте тройка кебапчета с малко зелева салатка и една наливна Ариана без много пяна, ако може..." че скъпо... за повече от това.

Там преподават същите хора, които преподават и в Академията, т.е. класни професори, както и други, дето не биха ги взели преди години дори да пускат водата в кенефите, след като някой мъстит даскал "разтовари".

Веско Байчев и компания.... Веско, знаем защо е там - за да понаглежда какво има между краката на каките и на секретарката си с големия луфт, сякаш е яздила на бойлер преди да я наемат на работа. Криви, но удобни, би казала една моя приятелка. Това по-скоро като комплимент за вкуса на Байчев, но само толкова.
(Като се пенсионирам искам и аз да стана преподавател там)

Но на фона на тази добра база, няма нито един преуспял студент. Анзят го и студентите и преподавателите. Няма и да има - там се ходи за диплома, там няма изпаднали поради скромен успех, не се правят хапливи забележки до степен да те накарат да преосмислиш съзнателните си напъни да свириш и т.н. Там не се учи защото си плащаш да стойш като пред афиш - участваш в спектакъл, в който ролята ти е като тази на ташаците - не си вътре но си в играта.

В Пловди - ако сте комплексар, ще си избиете комплексите, защото и там се казваше консерватори или академия, а и ще бъдете академично "образован" с поорязани опции, за които не се говори първоначално. Лошо няма, разликата по нивото на студентите между София и Пловдив вече се е стопила, само дето в Пловдив квартирките са по тънки и няма толкова пейзанщини и смрад от балираните боклуци като в София. (Не си мислете че лобирам за Пловдив, не съм от там)

Нататък

Ученето в класните музикални академии или консерватории навън вече е по-лесно осъществимо и може би това би било редно да бъде акцент, акто алтернатива на противоречивото становище за това какъв е реалния хал на образованието у нас. Не е необходимо да експериментирате със средствата на родителите си и да се чудите: "има ли смисъл..., а после като завърша накъде, ако започна в Академията или другаде."

Образованието в чуждоземско върви по едни доста по-уравновесени и утъпкани пътища. За хората, които нямат средства за престой има само една алтернатива - много талант и трудолюбие, приемане на компромиси , вкл. да се работи нещо за да се издържате, но търпението ви ще бъде възнаградено, способностите ви забелязани на общия фон и вероятността от социализиране не би била толкова отдалечена. Не се правете зорлем на патриоти - там са предубедени и е прахосано време да се опитвте да си създадете по-благоприятен имидж за себе си гордеейки се с историята си и кирилицата, защото отсреща също ще имат какво да ви кажат, а най-мъдро е да бъдете премерени и да не губите самочувсвието си, но и да се държите като завоевател само в попрището в което сте силен. Това печели. Изхождам от личен опит и разговори с хора минали по подобен път.

За музиканта е най-важното да намери верния ответник на целите му в лицето дори само на един преподавател, без никакво значение къде работи - в престижно часно висше учебно заведение или на свободна практика.

Преподавателите на запад знаят как да ви НАУЧАТ, ако и вие сте честни с тях във всякакъв смисъл.

Не знам как да завърша като съвет, за онзи, който пита къде да учи.
Изборът сам се прави, а трябва да се знае, че образованието може да бъде както капитал, даващ авансов просперитет на базата на натрупания "багаж", но така и при не добро обмисляне да се превърне във време прахосано в робията на следване години наред, без постигане на обозрим резултат и загуба на кураж, амбиции и способности включая.

Образованието навън дава усещането за много повече отворени врати и самооценяване, самочувствие и реално претегляне на това, какво става наоколо, тъй като при нас често немотията похлупва опитите човек да се освободи от злободневието и нахълтването в главта му на негативна информация, оставяща бол теми са оплаквания и самосъжаление или критика.

Един безплатен съвет, преди да решите да се образовате - спрете да гледате телевизия като за начало и да четете вестници. За музикалната ви насоченост те са вредни и разсейват, тъй както циците ебача за какво е тръгнал!