|
За Абаджиева съм склонна да се съглася с теб, но да не забравяме какво свирИ. На мен лично този концерт ми е скучен, макар да е сериозно предизвикателство за всеки цигулар. Да не говорим, че оркестърът хвърли всички сили да се разминава и да влиза не където трябва. Уважаваният Алипи Найденов, може би заради понапредналата си възраст (слушала съм го в по-добри години), беше муден и това принуди солистите донякъде да му изземат функциите. Абаджиева не го направи, постави се в подчинение на възможностите на оркестъра и диригента, и май това и беше грешката. Все пак, колко цигулари могат да изсвирят първия на Паганини по такъв технически изпипан начин?
Колкото до това дали трябва концертмайсторите да се изявяват като солисти, аз смятам, че трябва. И то на родна почва. Защото тук не се налага непрекъснато да доказват, че не са камили. Едва ли някой си дава сметка какво е да пробиеш в чужбина, да спечелиш концертмайсторско място в конкуренция с хиляди прекрасни цигулари от руски, еврейски и друг произход. Задайте си въпроса има ли поне един български цигулар, с изключение на покойния Васко Абаджиев, който да е успял да направи световна солистична кариера? Ами, няма. И не защото не могат, а поради формални ограничения, липса на лоби, ако щете, непринадлежност към някои общности, и не на последно място - ширещото се, но не непременно вярно, мнение, че от евреите по-велики няма. Не случайно Веско Пантелеев взе фамилията на майка си - Ешкенази - за да се сдобие с още един шанс, дето се вика, да махне клеймото на "не-евреин" от челото си. Така е то. А ние, публиката, ако сме умни и чувствителни, бихме ценили това, което имаме, и не бихме робували с такова постоянство, граничещо с инат, на статуквото.
Вместо това, някои се превъзнасят по Уто Уги с клатещото му вибрато и лигав вкус. И тримата, които свириха снощи, бяха класи над него. Повод за гордост, мисля си.
|
Лека корекцийка [re: зy]
