Дарина Такова - блестяща в "Травиата"!

В края на първия си сезон Найден Тодоров заедно с хора и оркестъра на Русенската опера дефилира със самочувствие и успех в София

Проф. Боянка Арнаудова

Снимка Василка Балевска

Преди години Русенската опера, една от най-проспериращите - според мнения, изразявани от музикалната критика в печата, е била често във фокуса на националния оперен живот, с голям авторитет и ярки художествени постижения. После идва тъжното и сиво време на безличието - поне от едно десетилетие тя е капсулирана в регионална дейност (е, имаше и някакви турнета, колкото да не е без хич!). Поразяващото бе, че доскорошното ръководството на театъра, и персонално главният художествен ръководител Георги Димитров - опитен и талантлив диригент, но очевидно слаб мениджър и директор, осъществяваше банална и ограничена репертоарна политика. И още - допусна броят на спектаклите за един сезон да мине отвъд пределите на допустимия минимум. Респективно - публиката, незаинтересована и отегчена от слабата и неинтересна продукция, се беше... изпарила от залата. Русенци тъгуваха за прекрасното и славно минало.
Но дойде Найден Тодоров - от този сезон директор на операта, и веднага се усети промяната. С дръзкото си и модерно мислене, с решимост и обмисленост, той несъмнено иска да вдигне на крака изнемощелия и обезкръвен театър. И веднага му даде кислород (разбирай работа, задачи на колектива), важно условие за творческа пълноценност. В края на първия си сезон Найден Тодоров заедно с хора и оркестъра на Русенската опера дефилира със самочувствие и успех в София. С един престижен спектакъл на "Травиата", който бе финал на ХI салон на изкуствата и на тържествата по случай 25 години НДК.
Изпълнението несъмнено достави удоволствие на пълната зала 1, а Найден Тодоров и русенци бяха достойни партньори на забележителната Дарина Такова и на гостите от Италия. Оркестърът свири на ниво, хорът се прояви също на много добро равнище, а диригентът ръководеше гъвкаво, с темперамент и абсолютна увереност представлението, предоставяйки контролирана свобода на солистите, всеки от които имаше индивидуален изпълнителски облик, но и се вписваше чудесно в ансамбъла. Със скромен декор, добре адаптиран за огромната сцена на НДК и хубави костюми, русенската "Травиата" създаде атмосферата, благодатната среда за изключителното, въздейственото присъствие на сопраното Дарина Такова.
Колко е жалко, че все по-рядко имаме възможност да я аплодираме тук, в родината й! Причината, разбира се, не е в нея, а в инертността на оперните дирекции, включително и на Националната опера, където тя до неотдавна водеше сопрановата листа. От което губим ние, публиката! А тя лети от континент на континент - търсена, уважавана, аплодирана, възхвалявана в толкова много роли. Можеше поне една постановка специално за нея да направи Националната опера, за да видим и другите "образи" на Дарина. На която отдавна додея да пее тук все едни и същи опери. Да, ама не! Благодарение инициативността на дирекцията на НДК я срещнахме отново.
А Дарина Такова несъмнено е вече на върха на славата си. Нейната Виолета бе представена силно, въздействено, с амалгама от тембри, многообразни нюанси в динамиките, психологическа наситеност на соловите моменти и внушаваща състояния и емоции актьорска изява. Ще припомня също красивия й, много ярък във всичките си регистри глас, вече по-уплътнен и много женствен. Тя заслужено е предпочитана в класическия италиански репертоар от най-големи, световни театри. Отзивите за изкуството й винаги изтъкват забележителните й певчески качества. Защото е превърнала гласа си в могъщ инструмент за самобитна и комплексна интерпретация на най-сложни образи от големия сопранов репертоар. Щастие бе, че партньорите й -тенорът Стефано Секо и баритонът Франко Васало, са певци също от висок ранг. И се осъществи великолепен ансамбъл от майстори, които знаят и могат. Стефано Секо изгради интересно и темпераментно образа на чувствителния и изискан Алфред. Франко Васало - Жермон, има глас, оцветен с метални отблясъци, които "пуска" в драматичните моменти, докато в прочутата си ария от второ действие подчерта лириката, отсени я в меки, светли тонове. В малките роли участваха известни солисти от Националния оперен театър.
Наистина една вдъхновена художествена изява, която дълго ще отзвучава в емоционалната памет на публиката. И дано не е много далечно времето, когато отново ще слушаме и Дарина Такова, и други прочути български оперни певци - също с блестяща кариера, но далеч от нашата земя...

19.06.2006