|
Ето, докъде води изкушението снощи да пиша в друга тема на клуба глупости, в отговор на същите такива. :о)))
Пак ме изпреварихте и сега се чудя какво да кажа. След като най-важното вече е написано съвсем ясно.
Признавам, че поканата на Меломана за подтичкването към НДК, ме стимулира допълнително и определено отидох навит на концерта. Още в залата дълго търсих думата, с която да опиша състоянието си. Реших да я нарека "страх". Страх от това, че всичко което Борко показа, може и да не се е случило в действителност. Иначе не мога да си обясня как това дете, не по-голямо от инструмента си, докато свиреше тази жестока програма, не обърна внимание на никой и нищо. Освен на музиката! Толкова вглъбен, чувстващ, техничен (как пък един път не си погледна лявата ръка), най-вече - музикален!
При това умно свирене, за никакви трески и не искам да мисля, да знаеш.:о)
Всичко това без намек за лиготии и занасяне, нещо което всички видяхме при онзи концерт на децата-чудо, помниш. Впрочем едно от тях го мернах снощи в залата. В тази връзка ще спомена, че отдавна не бях срещал толкова елитна музикална публика, концентрирана на едно място. Още по-готското е, че нямаше никакво колебание от никой в оценката за труда на Борко! Единодушните аплодисменти и овациите го доказаха безспорно!
Ще кажа и две думи, за това, което ме обсеби най-много. Първата сюита на Бах я въртят по едноименното радио почти всеки ден. Е, нашето момче им закова всички пирони на западняците. Направо ме смая. Който е чувал и познава сюитата, ще разбере за какво говоря.
Втората ми голяма слабост са вариациите на Паганини върху "Мойсей". Този понеделник пуснаха оригинала на Росини по Класик ФМ. А преди 3-4 години, пак в НДК, едно македонче (също челист) взе първата награда с него на Младите дарования, ако не се лъжа в името на конкурса.
Дерзай и пак да ни радваш, Борко.
Талант такъв!
|
Re: Програмата на Софийски музикални седмици [re: Пeнчo3aeka]
