|
|
| Тема |
 Хайтинк - седмата на Бетовен с Чикагския СО |
|
| Автор |
Pyиз (любител) |
|
| Публикувано | 30.03.06 13:06 |
|
|
|
Прочетох интересна статия в "Чикаго Трибюн" от 11 март 2006 от John von Rhein, музикален критик:
"Бостънският Симфоничен Оркестър срещу Чикагския Симфоничен Оркестър: Седмата симфония на Бетовен разкрива кой е най-добър"
Тъй като седмата симфония на Бетовен ми е любима /Бетовен ми е любим композитор/ позволявам си да приведа някои по-интересни за мен места от статията. Привеждам и места, показващи диригентското майсторство на Бернард Хайтинк и работата на оркестрантите.
Застъпващата се оркестрова програма най-вероятно разпали пристрастия. По щастлива случайност в програмата концертът във вторник на Бостонския симфоничен оркестър с диригент Дейвид Робертсън и концертът в четвъртък на Чикагския симфоничен оркестър с диригент Хайтинк съдържаше седмата симфония на Бетовен. Макар че Чикаго се показа по-добър в тази борба на оркестри, двете изпълнения предизвикаха силни овации на крака.
Може би абонатите на концерта за концертите в Чикаго са написали съобщение до Бостън : Да вие имате превъзходни оркестранти, но и Чикаго има такива и ние не бихме заменили нашия оркестър с вашия.
Разбира се Хайтинк, на когото бе дадено званието заслужил диригент в Бостонската симфония, ние ще трябва да го предпазим от взимането на страна. Във всеки слчай, той имаше много работа с ръцете си в четвъртък вечерта, когато дирижираше изпълнението на "Пасакалия" от Антон Веберн и "Морето" на Клод Дебюси заедно със симфонията на Бетовен.
Със своя точен слух и точно зрение Хайтинк изиска внимание от музикантите и го получи. Резултатът бе споделена ангажираност, която обхвана дълбоко партитурите и направи публиката активен участник в процеса.
Опусът 1 на Веберн, който предшества неговото потапяне в атоналността на Шьонберг, използва луксозен късно романтичен оркестър за да подчертае експресионистичните моменти, които той ще изработва по-късно по - изразително.
Интерпретацията на Хайтинк бе модел на ясна организация и точно оформяне на динамиката. Неговото голямо внимание към качеството на звука се разпростираше от едва чувано пицикато на струнните в началото до мощни звучания по-късно.
След разсейващата суперактивност на Робертсън, относителната въздържаност на Хайтинк държеше вниманието на публиката там ,където трябва да бъде, върху музиката.
Това доведе при морския пейзаж на Дебюси до една рядка прозрачност, финна при инструментите, чувствителна към импресионистичния цвят и атмосфера без да се жертва яснотата на фактурата. Светлина и въздух танцуваха прекрасно по повърхността на музиката; играта на вълните, предавана с помощта на камбани и триъгълника, се чувстваше толкова истинска и можеше почти да се вкусят солените пръски.
Надявам се, никой няма да ме обвини, че съм пристрастен към Чикаго, ако кажа, че се наслаждавах на "традиционната" седма на Бетовен на Хайтинк повече от изпълнението на същата от Робертсън. Не само защото изпълнението на Хайтинк прави да възприемаш повече произведението, но цялата основа на Бетовен бе определена по-добре - форма, динамика, ритмична артикулация, темпата. Оркестрантите от все сърце отговаряха на Хайтинк. От сдържаното очакване при интродукцията до откритото Vivace, до адреналиновото стремително движение на бесните последни страници, нямаше момент, когато те да не са концентрирани.
Хайтинк ще се върне през октомври за да дирижира третата симфония на Малер. С нетърпение ще го очаквам.
| |
| |
| 
|
|
