В отговор на това запитване, дали композитора не знае какво е написал, та се налага да се проверяват щимовете му от друг:

Необходимостта е първо от страна автора - сам по-трудно би открил техническите или типографските грешки, отколкото непредубеден коректор да анализира и "поочерви" с молива. От 15-16 годишен опит мога да кажа, че композитора коригира само нотния текст, т.е. сбъркана нота, пропусната пауза, а не това как изглежда партитурта или щима, тъй като за това се изискват знания за стандарти на издателсвата с които се работи, познания по типография, които в учебника по теория на музиката не са застъпени детайлно в никой от случаите, и където още по -малко пък се говори за изключенията в нотописа.

Например:

знаете ли къде и на какво разстояние трябва да отстои текста на темпото от тактовия размер или ако липсва такъв къде да се разположи,

каква е дебелината на линията на чертичките на нотите, на тактовите линии, на петолинието, на свързващите по-плътни линии показващи глисанто, на колко разстояние да се постави опорната точка на легатурата и т.н.? Шитината на ребрата, разстоянието помежду им? Нотните програми дават примерни възможности, но те не правят нищо по-вече от това, които вие сами бихте настроили за да бъдат нещата изрядни.

Едва ли е работата на един композитор да е наясно с тези неща, но ако той не го знае и е простимо само по себе си, издателствата , които приемат материалите за публикуване имат изисквания и в положението на огромна конкуренция, в която е намират - имам предвид това, нотните материали са почти на сходни цени на всички издатели, то съревнованието е вече и на ниво стандарт и качество, като с последните се съобразява всеки който предлага подобни услиги и тези неща не се побликуват е интернет, нито пък шрифтовете на скъпите издания като за примет Schott Music Standart, Sonderzeichen ред други.

Към всяко едно издаване на нотен материал в Гермния, Англия, САЩ, Франция, Швейцария, Финландия и т.н. се супровожда документация от доволнен брой страници за това "как". Иначе казано един композитор, ако не е в бранша няма от къде да има това "ноу-хау". То се натрупва с времето и с работата. Това обеснява и защо българските идания са извън всякакви класации и стандарти, и защо още на първата страница се намират минимум по 20 до 70 типографски грешки (поне толкова съм откривал аз в ноти за пиано или инструмент печатани на компютър. Старите издания на "Музика", макар и на лоша хартия имаха поне грамотен вид, ако не можеха във всички сличаи да претендират за естетично качество по ре други причини.)

Така че темата не е само в проверката на автентичността за правописни грешки.
Ако нещата се свеждат до това да се подготвя материал само за изпълнение, то наистина сам композиторът е най-спестено да си направи проверката - със сигурност ще намери даже какво да пипне и да попреомени, което не е композирал по време на работата върху произведението.

И понеже темета, по която потръгна дискусията бе именно "proоfcopy" - мисля си че този, който го е задал като въпрос е наясно с голяма част от нещата, за които говоря, но все пак е негова воля - не го познавам , а и няма как при все цялата анонимност на форума или клуба по инереси в сайта.

Може би нетолерантния и груб тон, на който попаднах тук да си имат своето обеснение свързано с редица фактори, които са се утвърдили напоследък - наравнопоставеност и нееднакъв шанс на хората с талант - имам предвид възможността за получаване на качествено образование, мотивираност в заплащането и т.н. , но с неибежностите трябва да се съобразяваме, а не "да се хвърлят слюнки", както се бе изразил един голям наш професор по композиция, по адрес на Парашкев Хаджиев след открит концерт с творби на студенто по композиция на 10 Нември 1989 в залата на Съюза на българските композитори.

Ако "тогава" противопоставянето между отделните автори бе на основата на техническите срества и естетическите възгледи, които се коментираха повече или по малко под формата на про- или анти- политически за времето си, като ретроградност или авангардност, то разделението на интереси и противоборството в музикантските среди в последните години придоби характер на нещо друго - не толкова кой има по-голям периметър на на талант, а на контакти или дейности, които да благоприятстват поемането на повече и респективно по-платена работа - без значение в рамките на страната или извън нея.

Знам, че това е клуб и че енда тема може да прерастне в друга. Може би и това става. Излязох извън обеснението защо "професионале музикант" да не си направи коректурата сам и се насочих към намиране на обеснение за тона и редицата тежки думи по негов адрес, голяма част без да го засягат пряко, тъй като (без да му ставам адвокат) на него му е все едно с какво се "клати въздуха" тук в клуба. Той иска някой да му отговори конкретно - да или не, за коло пари и т.н.

И ако се питат още мнозина "защо да не си го направи сам" - има и един такъв отговор за хората, които не се занимават с творчество на оркестрова музика, като него, като мен също, без да фиксирам нещата, по които съм работил (защото звучат ):

тогава, когато едно произведение бъде преценето от комисията на дадена институция , че ще влезе в програма на концерт, то в повечето слуачаи в развитите страни се субсидира издаването на щимовете. За партитурите това не важи и във всички случаи, по-които съм работил, композиторите сами си поемат разходите.

Обичайно, оркестърът или издателството, а може и спонсорът да възложат не само написването или копирането на щимовете - това е имал предвид "проф. музикант", а също и подготвяенто на коректуратам както и нейното финансиране.

Освен това, ако се работи по един проект, който е добре платен е желателно да възложи на различни хора изпълннието на съпровождащите дейности с цел пестене на време и концентрация, отколкото да се пръснеш на всички страни и да затънеш до ушите в дела, от които измъкване в конкретните срокове няма. А иди после обеснявай на един западен бюрократ (доказано, те са класи над нашите) че е по-добре нещата да се забавят и да се свършат идеално, отколото да бъдат зле представени но в срок.
Между другото това е едно от обесненията в тенденциите към занижаване на качеството и разходите за труд, за сметка на задържането на цените на продуктите в Европа през последните години.

_________________
Мога само да се догатвам, на базата на опита си, защо колегата иска друг да му провери нотите. Той си знае най-добре.

Извън всичко - Силбелиус не е програмата за подготовка на сложни нещата за печат, макар, че е по-лесна за опериране, по думи на хора, които системно работят с нея, отколкото Финале или Скор на Акадия Сан Андреас Прес, която пък е под ДОС, но е най-скъпата от всички на пазара.
И до ден днешен най-големите издатели работят с нея.
(прекалено много е инвестирано като начален капитал за софтуер, разучаването му и преминаването на друг е нерентабилно, защотот когато нямаше Уиндоус преди повече от около 16-17 години, се работеше само под ДОС. А едно издателство закупува линцензи за софтурера не само за един компютър, а за всички, което доста вече натоварва сметката)

Това само в допълнние по темата и в отговор на МеЛоМан

PS
Не изключвам евентуалността да съм допуснал правописни грешки, за което се извинявам предварително, тъй като не ми се налага често да пиша текст, отколкото да свира или да пиша ноти!