|
Тема |
Re: Бранденбургските [re: CyberGene] |
|
Автор |
CyberGene (с тоник) |
|
Публикувано | 23.02.06 19:27 |
|
|
Не издържах и си пуснах направо четвъртите части, като първо беше тази на Рихтер, а сега слушам Караян. Какво да ти кажа - знам, че си фен на Караян и вероятно чувствителен на тази тема Възприемането на музика, и по-конкретно на темпо, е нещо много относително. Чел съм някакви статии преди време, в които се твърдеше, че усещанията за "бързо" и "бавно" са се променяли плавно в годините в посока ускоряване, т.е. сегашното "бавно" е фактически по-бързо от едновремешното "бавно", просто ритъмът ни на живот и възприемане на света се е ускорил, с което вероятно и това за музикалното темпо. С всичко това искам да кажа, че темпото очевидно не е някаква абсолютна величина в музиката. И тъй като досега май не съм слушал друг запис, в който тази четвърта част да е толкова бавно изсвирена (не че съм слушал много интерпретации), ми се струва, че Караян е подходил по-скоро с идеята да направи нещо различно, отколкото с пълното убеждение, че трябва да е така. Това е мое субективно мнение, не искам да ми се връзваш Възможно е и да е имал своите доводи да го направи точно така. Възможно е и аз да съм свикнал просто да го слушам в по-бързо темпо. Но така ме дразни. И знам защо - музикалното съдържание в тази точно част не се развива и променя толкова, че да предполага 12 минути. Мое лично мнение е, че тази част съдържа материал за не повече от 7-8 мин, преди да започне да става досадно. А пък ако допуснем, че по времето на Бах се е свирело с тая скорост, но пък същевременно допуснем и че теорията за ускореното възприятие е вярна, тогава пак не виждам смисъл от абсолютизация на автентичността, защото това би означавало несъобразяване с нас самите. Примерно да допуснем, че някакво африканско племе възприема всичко с двойно по-малка скорост и примерно говорят два пъти по-бавно от нас (при еднакъв обем информация, която обменят). Трябва ли ние да им говорим с нашата скорост, просто защото ние така говорим? Не! Трябва да се съобразим с техния начин на възприемане. Просто си мисля, може пък да не съм прав
|
| |
|
|
|