Чукча,
какво ще кажеш да не отнемаме на хората правото да харесват Моцарт според своите очаквания, представи и степен на музикална подготовка?
В тази връзка преди време цитирах писмо на Моцарт до баща му от 28.12.1782, в което той недвусмислено казва, че знае какъв точно ефект ще предизвика музиката му, независимо от категорията слушатели.

Вникването и разбирането на тази музика, естествено, е нееднакво у разните хора. Моцарт никога няма да бъде видян от обикновения слушател в светлината, в която го вижда професионалния музикант. В този смисъл неговото (на слушателя-любител) възприемане на Моцарт ще остане незадълбочено и може би, отчасти погрешно.

Ако музикантът умее да открои техническите особености на една музикална творба, да вникне в логиката на структурата й, то слушателят (незапознат с тези тънкости) разчита основно на личните си впечатления, индивидуални пристрастия и вълнения, които тя поражда у него.
Често разбиранията на тези слушатели биват заклеймени от познавачи и музиканти като незрели, повърхностни... и т. н.
Понеже не съм музикант, нямам изтънчени сетива за музикално красивото. Мога само да се радвам на тази музика, така, както я разбирам за себе си.
Музиката живее свой живот у слушателите и там е нейната истинска, крайна реализация (според мен).
Благодаря за вниманието! :) ;)