Изглежда акцентът в темата се оказаха думите, вместо музиката. Нищо.
За някои камерният Моцарт навярно ще си остане непозната/нежелана за опознаване територия. Според мен, ако човек действително иска да навлезе в света на Моцарт, освен сонати и серенади, не би трябвало да подминава и дуетите, триата, квартетите...
Камерната му музика ми носи усещане за неподозиран уют, за обич и съпричастност. Думите на Бодлер, макар казани по друг повод, илюстрират представата ми:
"Той изненадва..., признавам, той очарова постепенно слушателя, само че трябва да умееш да вникнеш в майсторството му, защото там няма уморителен блясък, а безпогрешна хармонична стройност... Музиката му изобразява хубавите часове на живота, т. е. часовете, когато се чувстваш щастлив, че живееш."