Винаги съм харесвал демократизма на американския композитор John Coolidge Adams - не в буквалния смисъл на тази дума, а като подкупващо очарование, излъчвано от самата музика. Дълбоко човечна музика - обединява, стопля...
Не е необходимо да си професор по музика, познавач, изследвал задълбочено, нота по нота, всеки ред на великия майстор, за да я обикнеш. С което не искам да кажа, че в същността си тази музика въздейства в еднаква степен на всички. По-скоро според своята нагласа всеки я възприема по свой собствен, неповторим начин.
Това е най-хубавото... Адамс ти дарява свободата да я разбираш по своему, доверяваш й се като дете, вярваш й. Непомрачимо щастие. Оперната и хорална музика на Адамс.*
Чуйте я - омайваща, трогваща. Музика. Спечелва сърцата завинаги. Това е достатъчно.
Там някъде я разучават, свирят или просто слушат. Точно в този момент, някъде наблизо и/или надалеч, сега и в бъдеще...

*Никсън в Китай, опера (1985 г.);
Доктор Атомик, опера (2005);
За трансмиграцията на душите, хорал, посветен на 11.09.2001

Справка:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите