|
|
| Тема |
 Демократичното у Моцарт |
|
| Автор |
sonetka73 (мечтателка) |
|
| Публикувано | 11.01.06 12:45 |
|
|
|
Винаги съм харесвала Моцартовия демократизъм - не в буквалния смисъл на тази дума, а като подкупващо очарование, излъчвано от самата музика. Дълбоко човечна музика - обединява, стопля...
Не е необходимо да си професор по музика, познавач, изследвал задълбочено, нота по нота, всеки ред на великия майстор, за да я обикнеш. С което не искам да кажа, че в същността си тази музика въздейства в еднаква степен на всички. По-скоро според своята нагласа всеки я възприема по свой собствен, неповторим начин.
Това е най-хубавото... Моцарт ти дарява свободата да я разбираш по своему, доверяваш й се като дете, вярваш й. Непомрачимо щастие. Камерната музика на Моцарт.*
Чуйте я - омайваща, трогваща. Музика. Спечелва сърцата завинаги. Това е достатъчно.
Там някъде я разучават, свирят или просто слушат. Точно в този момент, някъде наблизо и/или надалеч, сега и в бъдеще...
*Кегелбантрио /пиано, кларинет, виола/ ми бемол мажор К. 498 (1786 г.);
Клавирно трио в си бемол мажор К.502(1786);
Клавирно трио ми бемол мажор К. 542(1788)
| |
| |
| 
|
|
