За мен също е удоволствие да чета мнения, които са добре аргументирани. А несъгласието или по-скоро - различието в тази деликатна материя е повече от естествено и е излишно да го споменаваме. Колкото до дългите ми писания, обяснението лишено от всякаква оригиналност - нямам време .
Не успях да отворя линка с Караян, но тъй като имам Реквиема в две негови изпълнения (с Берлинската и Виенската) и с две великолепни сопрана - Анна Томова и Барбара Хендрикс (това беше за мен голямата изненада!), до тръшкане не се стигна.

Очевидно, че по отношение на възприятията ни всеки ще си остане на неговата си камбанария. Изпълненията на Караян и Гардинер са диаметрално противоположни като концепция и дух и не само тук - така е при Бах (Матеус пасион, Магнификат - споменавам само тези, които познавам в изпълнение и на двамата). И през ум не ми минава да ги сравнявам - те са различни вселени. Външно погледнато, Гардинер се стреми към автентичност при пресъздаване на творбите - включително и с т.нар. "периодни" инструменти, с григорианското звучене на хора, с контратенорите (не тук, разбира се). Погледнато отвътре, този стил ме възхищава с контраста между пестеливите и дори сурови (груби?) изразни средства и тънката емоционалност, която поради камерния състав, звучи по-интимно, по-лично.
При Караян мащабите са други. Ако си послужа с думи, казани по друг повод (при един анализ на баховите пасиони, сравнени с тези на Шютц), докато при Гардинер страда човека, при Караян страда човечеството (дано не прозвуча като клише). И въпреки това (и тук се барикадирам в моята си камбанария ) караяновата трактовка, при цялата й мащабност, ми въздейства по-лично, по-интимно. Едновременно всеобхватна и интимна. Не мога да не отбележа и по-детайлната фразировка, с която Караян постига едни по-тънки нюанси – понякога само едно потрепване на въздуха. Дебело подчертавам пак: не принизявам Гардинер – там такава нюансировка би била нелепа.

А че Моцарт не е Верди, нито Бетовен, да! Ама, извинявай, при Караян личи че не е, ах как личи... . Но за това ние сме си различни, нали?

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")