хъм :)
моето не беше толкова въпрос, колкото възклицание, или поне така ми се струваше, докато го писах :)
вижда ми се някак безсмислено да говоря за неща, които могат само да бъдат показани, думите просто не ги изразяват; анализиран, финесът би бил някаква комбинация между прецизна фразировка, елегантни преходи, точни (!!!) темпа, така че произведението да не 'хълца' на моменти и 'препуска' в други, а да 'тече' с онази грациозна естественост, която, струва ми се, британците някак умеят повече, без излишен патос в динамиката, без бравурни ефекти...

просто,
светло,
точно,
елегантно.

там, където живея, гардинер идва често. старая се всеки път да го гледам.
и, о не. той не дирижира, той излъчва светлина.

разбираемо ли е това, което изпонаписах?