Още нещо: Росен е не само професионален, но и високоталантлив и образован човек. Преди 10-15 години дирижираше знаменито - вярно, друг репертоар. Бедата е, че му липсва тихата (Д. Петков, Й. Дафов) или шумната (К. Илиев, Ал. Измирлиев, Г. Димитров) неистовост и лоялността към музиката. По-точно загуби ги някъде между САЩ, сп. "Егоист", женски издания, участия при Иван Звездев ("хубавият концерт е като хубавото ядене" - Бррр!), Поля Станчева, американския оптимизъм по отношение на оркестъра ("ракът ми е в трети стадий, но аз съм оптимист за изхода, мисля позитивно и всичко е наред!") и т. н. Жалко. Росен е фин човек и музикант и това пролича във втората Nachtmusik. Жалко, че се фокусира върху музицирането като медиен факт и като трупане на факти от собствената си биография. Много празнични концерти, много нещо. Никога не съм разбирал защо един концерт с програма от арии, оперни хорове, "Севдана", танга и Празнична увертюра от В. Стоянов е празничен, а концерт с, да речем моя музика, на Албан или Арнолд, на Шуман, на Малер, на Стравински, Барток, Гризе, Цимерман, Моцарт, Жоскен, Галус, Джезуалдо, Куртаг, Лигети - не е празничен. За мен първият тип концерти са си направо траурни.
2) Вече не различавам малките от големите катастрофи в музикалния ни живот. Все катастрофи. И те с апострофи не се спират. За какво ли 'абим нета? Ей на, довечера пък "кристални лири" - това е увенчаване и легитимиране на катстрофите. Колкото до лайната - не ги яж бе човек. Те поне отдалеч се издават!