url] http:// www.classicalnotes.net/features/furtwangler.html [/url]
На този адрес в yahoo има подробна информация за Фуртвенглер, за живота му в Нацистка Германия, за съперничеството с Караян.
Все пак ще споделя това, което прочетох и ми направи впечатление.
Според написаното там Фуртвенглер не е напуснал Германия ,защото му е липсвала "морална сила". Той е чувствал , "че едно голямо произведение е едно по-силно и морално по същество противопоставяне на духа на Бухенвалд и Аушвиц отколкото думите". Споменава се, че Фуртвенглер чрез застъпничество е спасил 80 души. Той се е противопоставил на уволнението на първия цигулар на Берлинската филхармония, чиято жена е била еврейка.
Фуртвенглер е отказал да влезе в Нацистката партия. Фашистите са искали да използват големия му авторитет за да го приобщят към "новата " култура.
Освен това те са му втълпявали, че в чужбина той няма да бъде разбран. И освен това те са изфабрикували съперничество с младия тогава Караян.
В сайта за Караян се казва, че той е бил пълна противоположност на Фуртвенглер: Караян е бил красив, енергичен, харизматичен, сервилен и напълно безпринципен.
Фуртвенглер получава от нацистите почетната титла Staatsrat / държавен съветник/. Но Фуртвенглер отказва да поздрави Хитлер на един концерт и фюрерът се качва на сцената и му подава ръка. това се заснема от фотографите и се разпространява по целия свят и дава неправилна представа за Фуртвенглер в отношението му към фашистите.
Фуртвенглер отказва да свири в зала, където има свастика, отказва да свири на официални фашистки празненства, не изпълнява произведения, възхваляващи Хитлер и третия райх, не свири химна "хорст Весел", където се казва, че кръвта на евреите тече от нашите ножове". Фуртвенглер отказва да свири в окупираните страни. Единствено той прави изключение за Австрия, която след присйединяването и към Германия губи своя специфиен блясък и големият дригент се заема "да спасява " музикалната и слава.
Впечатляващ е случаят с премиерата на операта на Хиндемит " Художникът Матис". Нацистите забраняват тази опера, заради намеците в нея към съвременното положение и поради факта, че жената на Хиндемит е била еврейка. Фуртвенглер се наема да дирижира операта и когато тя е забранена той се изказва в полза на тази творба, като казва, чче идеологията не трябва да пречи на възприемането на художествените качества на една творба.
Осевн това Фуртвенглер планира една сюита от тази опера за изпълнение.
Когато фашистката преса атакува диригента за несъвършенството на евреите и за тяхната невъзможност да предадат немска музика, Фурттвенглер подава оставка. З да не бъдат бламирани нацистите пред очите на света те влизат в преговори с Фуртвенглер, като искат той да признае ръководната роля на Хитлер в немската култура. Фуртвенглер признава този факт /та той е бил очебиен и неоспорим/ Освен това нацистите дават независимост в действията на Фуртвенглер, да не взема политическа позиция и да не ръководи на официални тържества на фашистите. Пропагандата споменава само първото условие, като премълчава останалите две.
Фуртвенглер е правил всичко в името на немската музика. Той е имал предложение от Нюйоркската филхармония да застане начело сменяйки Артуро Тосканини. Но е отклонил това предложение.
Споменава се и за процес срещу Фуртвенглер след войната, но диригентът е съумял да се защити. Помогнали са и многото свидетели.
В сайта се отделя място и на Караян. Споменава се, че той е влязъл в нацистката партия на 8 април 1933 година, ден след като е бил обнародван законът за премахване на евреи от държавни постове. Караян е дирижирал на тържества на нацистите, за разлика от Фуртвенглер.
Наистина има и един "героичен " факт в биографията на Караян. През 1942 година той се оженва за една, която е била четвърт еврейка. Да нацистите са изчислявали до голяма подробност наличието на еврейска кръв. И това е струвало на Караян постовете, които е заемал.
Фуртвенглер заболява от пневмония във Виена през1954 го и това е причина за смъртта му.