1. Не, не слушам чалга. Поне не умишлено и целенасочено. Но не ходя с антифони - следователно понякога слушам чалга - я в маршрутка, я в заведение. Не върви в препълнена кръчма да стана и да кресна на бармана - Гарсон, мани тая чалга, пусни ми Пета симфония на Чайковски...

2. Личното ми отношение е негативно - не ме кефи. Но щом има хора, които я слушат и им харесва - нормално е да има и хора, които да я произвеждат.

3. На първо място - липсва им битова култура. На второ място - вероятно имат странна естетика или въобще я нямат. Но трябва да отбележа един интересен феномен. Чужденци, които нямат специално образование, или свръхбогата музикална култура, харесват чалгата, не можейки да я отделят от фолклора. Друг е въпросът, че аз и фолклор не харесвам...

4. Докато има кой да я купува - бъдещето и е гарантирано...

5. Ако използваме чалгата като синоним на простотия - да, дразнят ме. Но ако говорим само за музиката и хората които я слушат - не, не ме дразнят. Толерантен съм. Стига да не са съседите ми от горния етаж, които по едно време бяха решили, че много се кефя на чалга сутрин в 6.30 (аз ставам към 10). Ама се отучиха, като почнах да им дъня Немски реквием на Брамс в 2.30.

In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti! Amen!