|
Тема |
Re: Brahms vs Furtwangler [re: Чykчa] |
|
Автор | нз (Нерегистриран) | |
Публикувано | 27.08.05 12:59 |
|
|
Чукчи, това за което говориш е маниер, прийом, кажи го както щеш, на изпълнение на западно-европейска (май по-специално немска) музика от епохата на барока насам, ако не и от по старо време. То представлява едно придихание преди да се постави последния акорд на произведнието или частта. Послушай стара музика за каквито и да са инструменти, потърси изпълнения на ансамбли за старинна музика и си пусни ухото - ще го чуеш почти навсякъде. И е чудесно, че този маниер се е запазил и до ден днешен. Чудесно украсява финалната каденца наистина. Въпрос на много тънко чувство за вкус е къде, кога и КОЛКО да е това придихание. Висш пилотаж е да се изпълни от цял оркестър голям, всеки музикант в тази сфера има усета за това, или би го придобил почти без усилие.
Що се отнася до произведения и автори, които може би не ни харесват, ще си позволя да посъветвам следното: Винаги търсете и друго изпълнение на произведение, което ни съмнява дали е добро или по-скоро дразни. Всеки автор, композиторска школа или отделно произведение дори, си има своите добри и блестящи интерпретатори, както и много изпълнители са се "упражнявали" на репертоар, който не им пасва, да го кажа най-незлобливо.
Със здраве и наздраве!
|
| |
|
|
|