Не слушам и ме вбесява. Уточнявам - в това няма никакъв елемент на избор. Нямам време да помисля дали е изкуство, дали е за масите или за елита и пр. Реакцията е чисто физическа - обхваща ме физическа агресия и имам желание да удрям де що заваря и да крещя. Повтарям - нямам време да мисля и на хладна глава да реша дали има нещо в нея или не.
Това не е показател. Същото усещам при всякакъв вид балканска музика и всякакви източни мотиви, вкл. арабски и индийски. Всичко "къдраво".
И дори при някои произведения от т.нар. "класика" от средата на ХХ в. насам.
Какво да мисля за хората? Всеки има право на избор, да слушат каквото искат. Само да не сме на един и същи купон.
Все пак между приятелите ми май няма хора, които са върли фенове, по-скоро са търпеливи. Виж, между роднините...