Препоръчвам специално Бах- Барнденбургските концерти с Караян. Изпълнението е много различно от 'обичайното' (каквото и да означава това). Според мен, звучат твърде романтично, но това е мое възприятие (особено 2-рата част на 1-я концерт). 4-тата част на същия 1-ви концет е невроятнно бавна (като дължина почти е равна на всичките 3 предходни части) и в първия момент може да ви шокира. Но след това се унасяте в темпото и потъвате в него (за мен поне е така).
С една дума - интерпретациите не са еталон за бахово изпълнение, но според мен са гениални в откриването на друго звучене на Бах. Дори си мисля, че Караян ни е показал, че Бах и така звучи страхотно и в този смисъл е 'универсален' - всяка епоха може да намери в него своето виждане на музиката му.
Би трябвало в тези 2 CD-та да има записани и 2-ра и 3-та оркестрови сюити на Бах (пак с Караян). Горещо ви ги препоръчвам. Ще чуете нещо невероятно. На определени места (ще ги чуете сами) той прави едни бавни, бавни трели (поне в партитурата са указани като трели), които се вписват страхотно в темпото. В последната част на 2-рата сюита флейтата си позволява изненадващи (от гледна точка на Караян) волности.
И накрая, не мога да не спомена за изумителното изпълнение на 2-рата част на 3-тата сюита (знаменитата 'Ария'). За мен това е нещо потресаващо - невероятно преливане на виолите, цигулките и басите едни в други... В този момент човек може да си даде сметка какво означава израза 'омагьосване'.
Позволих си да ви занимая повече с тези изпълнения, но съм слушал Бранденбургските концерти в десетки качествени изпълнения и мисля, че това изпълнение определено заслужава вниманието ви - дори именно с неговата 'различност'.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")